Автор неизвестен - Приказка за Химе

Така изобличен, Курамочи трябвало да се оттегли и да се върне в своя палат, посрамен и сразен.

Миуки също се опитал да накара други да се потрудят вместо него. Той раздал пари на своите слуги и им заповядал да отидат и се преборят с Дракона и да му изтръгнат огърлицата с диамантите.

Слугите тръгнали към морето, но вместо да се борят с Чудовището, избягали с парите.

Смелият Миуки се оказал сам и не му оставало нищо друго, освен сам да се пребори с Дракона. Потеглил смело с кораба, като си мислел: „В края на краищата какво пък толкова представлява този Дракон? Защо ще се плаша от него?“

Но едва излязъл в открито море, и се разразила ужасна буря. Корабът се въртял и се люшкал и без малко не потънал.

Миуки усетил, че куражът му се топи като сняг на слънце и повярвал, че тази буря се е развилняла от гнева на Дракона.

Той се объркал и почнал да вика като луд:

— Прости ми, господарю Драконе! Никога не ще помисля вече да те убивам! Прости ми!

И той плачел и цял треперел.

Бурята продължила цели три дена. Най-сетне морето се успокоило. Миуки се върнал у дома си, като напълно забравил Химе.

През това време Маро бил изпратил своите подчинени да търсят черупка от лястовиче яйце. Но те нищо не намерили.

Един ден на Маро му се сторило, че вижда в едно гнездо нещо като яйце, готово да се излюпи. Сигурен, че е намерил търсеното, той извикал слугите си и им рекъл:

— Негодници! Трябваше само да хвърля един поглед, за да намеря онова, което, според вас, не съществува! Хайде, аз сам ще се заловя с тази работа После ще си разчистваме сметките!

Той вързал един голям панер с въже, което преметнал през един дебел клон на съседното дърво. После, като се настанил в панера, заповядал:

— Хайде, ленивци, теглете въжето!

Слугите изпълнили заповедта и Маро в миг се намерил на височината на гнездото. Протегнал ръка, хванал нещото и се провикнал:

— Спускайте ме по-скоро!

Слугите пак послушали, но в бързината изпуснали въжето. Така Маро се намерил на земята по недотам достоен начин. Щом излязъл от панера, погледнал онова, което бил взел от гнездото. Срам и позор! Той стискал между пръстите си… една птича курешка!

Другите двама кандидати също нямали по-голям успех и трябвало да се откажат от ръката на прекрасната девойка.

Мълвата за красотата на Химе достигнала чак до ушите на императора. Връщайки се един ден от лов, той се отбил в къщата на старците, за да види дали онова, което бил чувал да се говори, е вярно. Но едва зърнал Химе, той извикал:

— Ти си още по-хубава, отколкото ми разказваха! Аз искам да дойдеш с мене в моя палат.

Химе се разплакала и го умолявала да я остави при родителите й. Смекчен от сълзите й, императорът се съгласил тя да си остане. През това време девойката била подхванала четвъртата си пролет и нещо ново и чудно станало с нея: Химе по цели часове оставала да гледа луната и все плачела.

Родителите й толкова се разтревожили от това, че един ден я запитали:

Скъпа дъще, защо си така тъжна?

— Аз съм родена на луната и съм царицата на небесните нимфи. Времето, което ми е определено да остана на земята, наближава своя край. През месец август, при пълнолуние, ще дойдат да ме вземат и аз ще трябва да напусна земята, за да се възкача там горе.

Старецът бил силно озадачен и отишъл при императора да му разкаже всичко и да го помоли за помощ. Императорът също бил поразен и обещал да изпрати войници, които да бранят Химе.

Когато настъпила съдбовната нощ, затворили Химе в една уединена стая, а група избрани войници наобиколили къщата. Неколцина се покачили дори на покрива.

Точно в среднощ някаква странна светлина заляла земята и хората видели да слизат от небето върху един бял облак цяла дружина небесни пратеници, облечени в блестящи дрехи. Войниците опънали още повече лъковете си и се приготвили да стрелят, но изведнъж се разтреперали, ръцете и краката им се вцепенили и те останали като вкаменени.

Вратата на стаята, в която Химе била затворена така грижливо, се открехнала бавно, съвсем бавно.

Една великолепна колесница спряла пред къщата и един от пратениците се обърнал към стареца и му казал:

— Доста време вече Химе е под твоите грижи. Сега трябва да се върне в своето царство.

После се обърнал към Химе:

— Скъпа царице, моля те да се върнеш сред нас Това е твой дълг.

Докато той говорел, нимфите били снели кимоното на Химе и й облекли друго, много по-хубаво, изтъкано от лунни лъчи.