Автор неизвестен - Приказка за Еленко и за Елена Прекрасна

Елена Прекрасна се съгласила, но момъкът и втория път мълчал и пак излязъл от стаята й като насън.

Разказал Еленко всичко това на Бабаханджоми. Наговорили се те и склонили красавицата да приеме царския син за трети път, но той пак стоял като вкаменен — пак го била омаяла магьосницата. Приближил се тогава Бабаханджоми, извадил листче с предварително написаните вълшебни думи, които спасявали от магия, и го хвърлил в стаята, където Елена Прекрасна била поканила момъка.

Затрещели стените, дошъл на себе си царският син. Опомнил се той и чак тогава видял Елена Прекрасна, спуснал се към нея, хванал я за ръката и извикал силно:

— Моя си ти, моя си!

Зарадвал се Еленко, зарадвала се и Елена Прекрасна. Тя знаела, че майка й омагьосва момците, за да не я омъжи.

Излезли годениците заедно, не могли да се нарадват.

На другия ден сутринта двамата млади се разхождали в градината, а Еленко стоял наблизо, гледал ги и не можел да им се нарадва.

Зърнал отнякъде красавицата, цар Вятър полетял като вихър, връхлетял върху годеника, сграбчил го, завъртял го и го тръшнал на земята. Грабнал после красавицата и отлетял на небето.

Видял Еленко безжизнения си брат и едва не умрял от скръб. Забравил дори и Елена Прекрасна. Чак сега си спомнил той думите на онази добра бабичка за цар Вятър, но било вече късно.

Почнал Еленко горчиво да оплаква брат си. Приближила се майката на Елена Прекрасна и му казала:

— Не плачи, него аз ще съживя, но отвлякоха Елена, а нея не зная вече как да спася.

Изнесла тя една кърпичка, докоснала с нея лицето на момъка и той оживял.

Станал, почнал да си търка очите и казал:

— Колко дълго съм спал!

Огледал се, видял, че Елена Прекрасна я няма, и заплакал горчиво: какво да прави сега, как да я намери?

Еленко отишъл при Бабаханджоми и му казал:

— Цар Вятър грабна годеницата на брат ми. Трябва да я спасим на всяка цена.

— Да умра, ако не ти помогна! — отвърнал змеят. — Погледни в дясното ми ухо, там ще видиш седло — извади го. Погледни и в лявото, там ще видиш юзда и камшик — извади и тях. Оседлай ме и да вървим.

Оседлал Еленко Бабаханджоми — с пет каиша го стегнал, с пет юзди го заюздил.

— Възседни ме сега — рекъл Бабаханджоми — и ме шибни три пъти с камшика, но така, че девет ивици кожа да ми одереш; аз ще литна, а ти само гледай да не се уплашиш!

Сбогувал се Еленко с царския син и го оставил в замъка на Елена Прекрасна.

— Ти чакай тук, а ние ще отидем да търсим Елена Прекрасна — казал му той.

После се метнал върху змея и го шибнал три пъти с камшика тъй, че наистина му одрал девет ивици кожа. Изстенал змеят, изсъскал, ударил се в земята, вдигнал се нагоре, разкъсал облаците и полетял. Преминали те така по небето и стигнали до една нива. Там видели една бабичка и Еленко я попитал:

— Къде живее тука цар Вятър?

Заплакала бабичката, занареждала:

— Ох, синко, какво те е довело тук? Ще подуши той, че има човек, и всички ни ще погуби! Как си се осмелил да дойдеш тук? Наскоро той доведе една девойка, невиждана в света красавица — такъв вихър беше, такъв вой и писък, всичко наоколо се рушеше.

— За тази красавица съм дошъл — казал Еленко, — заведи ме при него.

— Добре — съгласила се бабичката, а цяла трепери и едва диша от страх.

Слязъл Еленко от змея, скрил в ушите му седлото, юздата и камшика и тръгнал след бабичката.

Останал сам змеят, обиколил навсякъде, всичко видял. Разположил се като у дома си и унищожил всички кокошки на цар Вятър.

Завела бабичката Еленко до замъка на цар Вятър и се върнала.

Царят бил още от сутринта на лов, а Елена Прекрасна седяла самичка в замъка и плачела.

Приближил се Еленко, бутнал с крак вратата, изкъртил я и влязъл.

— Как попадна тук? — попитала го красавицата. — Какво стана с оня нещастник?

Прегърнали се девер и снаха и се целунали. Разказал й всичко Еленко и рекъл:

— Дошъл съм да те отведа.

— Ох, не можеш ме отведе! И двамата ни ще погуби проклетият цар Вятър!

Върнал се Еленко при бабичката и я помолил:

— Научи ме как да отведа оттук красавицата и как да погубя цар Вятър.

Тя му отговорила:

— Иди и така кажи на красавицата: щом излезе той, тя да украси с цветя един кът в замъка и да го посрещне печална, уж че страда по него.

Така и направили. Щом отишъл на лов цар Вятър, Елена Прекрасна станала, набрала цветя и започнала да се забавлява с тях като дете. Редяла и украсявала един кът в замъка. Върнал се надвечер царят, почудил се и я попитал: