Автор неизвестен - Приказка за Еленко и за Елена Прекрасна

Излязъл тогава Еленко и освободил Бабаханджоми.

— Благодаря ти за всичко. Иди си сега и си живей на свобода!

Змеят си отишъл, а Еленко се промъкнал в покоите на младоженците, скрил се зад вратата и зачакал. Те заспали, но Еленко бдял. И как ще заспи, когато знае какво чака приятеля му! Стои на стража и държи готов меча си.

Точно в полунощ се появил вампирът. Приближил се той дебнешком, отворил уста вече, още малко, и ще се нахвърли върху младоженците да ги удуши. Замахнал Еленко с меча си и съсякъл вампира. Накълцал го на парчета и го хвърлил под кревата.

На сутринта младоженците станали, без да подозират какво се е случило през нощта.

Отишли слугите да разтребят стаята и какво да видят — под леглото на младоженците парчета мърша! Разгневил се царят — кой се е подиграл така с тях?

Почнали да мислят и да умуват. Стоварили цялата вина върху Еленко: той и по пътя показал неуважение към царския син — пушката захвърлил и коня върнал. Сигурно и сега пак той се е подиграл над тях.

Еленко се защищавал:

— Аз винаги съм ви желал само доброто. Не ме питайте нищо, повярвайте ми и ме оставете и аз да живея и да се радвам с вас.

Не му повярвали, разсърдили се и искали всичко да им каже.

— Добре тогава — казал Еленко, — ще ви разправя, но да не ви е тежко после, че аз толкова съм се грижил за вашето щастие, а вие сами сте ме погубили! Оная нощ, когато си почивахме край гората, долетяха три гълъба, кацнаха на едно клонче и почнаха да си говорят. Единият рече: „Когато наближат до града, царят баща ще изпрати на сина си пушка; пушката ще гръмне и ще го убие. Който ни издаде, ще се вкамени!“

Казал това Еленко и се вкаменил до колене.

Разбрали тогава всички каква е работата и започнали да го молят:

— Стига, не говори повече!

— Не — рекъл Еленко, — щом съм започнал, трябва да кажа всичко докрай. Вторият гълъб рече: „Царят баща ще изпрати кон, а синът ще падне от коня и ще се пребие.“

Казал това Еленко и се вкаменил до пояс:

— Стига — замолили го всички, — замълчи!

— Не — казал Еленко, трябваше да ми вярвате, а сега е вече късно. Третият гълъб рече: „През нощта, когато младоженците влязат в спалнята, ще дойде вампир и ще ги удуши.“

Казал това Еленко и цял се вкаменил.

Заплакали, завайкали се бащата и синът, но каква полза от това?

В това време Елена Прекрасна щяла да има вече дете. Но царският син не се радвал, а си мислел: „Не, трябва да върна живота на своя верев приятел, каквото и да ми струва това!“

Стегнал се той, обул железни обуща, взел в ръце желязна тояга и тръгнал на път.

Вървял и разпитвал где когото срещне:

— Как да съживя вкаменения си приятел?

Изморил се от пътя и седнал край една гора да си почине. Изведнъж от гъсталака излязъл старец. Царският син попитал и него как да спаси приятеля си. Старецът му отговорил:

— Какво се чудиш? Спасението му е в твоя дом!

Не разбрал царският син какво иска да каже старецът. А той продължил:

— Ти не знаеш, че ти се е родил син, златокъдро момченце. В него е спасението на твоя приятел. Убий го в люлката му, свари го, полей с водата вкаменения си приятел и той ще се съживи!

Тръгнал обратно царският син и по пътя си мислел: „Дете пак ще си имам, но приятел и брат няма да намеря вече!“ Дошъл си той в къщи и какво да види — златокъдрият му син лежи в люлката си и като месец грее.

Разказал царският син на жена си какво го бил научил старецът. Съгласила се Елена Прекрасна:

— Само да съживим нашия Еленко!

Направили всичко така, както казал старецът. Еленко се размърдал, отворил очи и се съживил.

Сутринта Елена Прекрасна се приближила до люлката (нали била майка, боляло я сърцето за детето й, макар че се била съгласила да се принесе то в жертва) и й се сторило, че нещо мърда вътре. Дръпнала завеската и какво да види — в люлката лежало живо златокъдрото момченце.

Зарадвали се всички. Заклали една крава и изпекли на шиш цели петнайсет овена. Четиринайсет дни се гощавали, четиринайсет дни от трапезата не станали.