Йордан Милев - Приказка за коня от абаносово дърво

— Кой си ти?

А той отвърнал:

— Велика господарке, аз съм пратеник на принца; той ме изпрати при теб и ми заповяда да те отведа в една друга градина, по-близо до града.

Като чула този отговор, тя пак попитала:

— А къде е принцът?

Мъдрецът отговорил:

— Той сега се намира в града при своя баща, ала скоро ще дойде при теб, за да те посрещне с тържествено шествие и с почести.

Тогава тя казала:

— Нима принцът не можа да намери другиго да изпрати при мен, а не тебе?

Мъдрецът се изсмял на тези думи и казал:

— Велика господарке, не се оставяй да те излъжат грозното ми лице и неприятната ми външност! Ако можеше да получиш от мен онова, което получи принцът, сигурно би ме похвалила. Именно заради грозния ми вид и заради ужасната ми фигура принцът избра мен да ти донеса вестта, тъй като любовта му към теб го изпълва с ревност, а иначе той има безброй наемници, роби, слуги, евнуси и телохранители!

Чак при тези думи принцесата повярвала и се изправила, подала му ръка и го попитала:

— Дядо, какво си довел, за да ме отведеш?

— Велика господарке — отвърнал той, — ще яхнеш коня, с който дойде.

Ала тя отвърнала:

— Аз не мога да го яздя сама.

Като чул тези нейни думи, мъдрецът се усмихнал, защото вече бил сигурен, че я държи в своя власт. Затова казал:

— Аз ще яздя с тебе.

После яхнал коня, накарал девойката да седне зад него, привлякъл я до гърба си и я завързал здраво, без тя да подозира какво той смята да направи с нея. После мъдрецът завъртял винта за изкачване, тялото на коня се изпълнило с въздух, животното се раздвижило, разклатило се насам и натам и се издигнало във въздуха. И конят се понесъл с двамата на гърба си, докато градът изчезнал от погледите им. Принцесата се нахвърлила върху него:

— Хей, ти, какво беше всичко онова, което ми говореше за принца, нали казваше, че той те е изпратил при мене?

А мъдрецът възкликнал:

— Аллах да прокълне твоя принц! Той е подъл и лош човек!

— Горко ти! — извикала тя. — Как можеш да престъпиш заповедта, която ти е дал господарят ти?

А онзи отговорил:

— Той не ми е господар. Ти знаеш ли обаче кой съм аз?

Принцесата отговорила:

— Знам за тебе само онова, което ти сам ми каза за себе си.

Тогава той продължил:

— Онова, което ти разказах за себе си, беше само една хитрост, за да измамя теб и принца. Аз дълго съм се трудил, за да създам коня, върху който седиш; той е мое дело, ала принцът ми го отне. Сега отново се сдобих с него, а също и с тебе; и сега аз ще му причиня същата болка, каквато той бе причинил на мене; той никога вече няма да получи този кон! Но ти имай доверие в мен и не се измъчвай! Аз ще ти бъда много по-полезен, отколкото той.

Като чула тези думи от устата му, девойката се ударила по лицето и завикала:

— Горко ми, сега аз изгубих и любимия си, както и баща си, и майка си!

И тя горчиво заплакала над своето нещастие, а мъдрецът продължил да лети с нея, докато стигнал земята на гърците; там той се спуснал над една зелена поляна, където течали ручеи и растели дървета. Поляната се намирала близо до един град, в който царувал могъщ цар. Случило се така, че през същия този ден царят на града излязъл да се поразходи и да половува и минал през същата поляна. Видял там мъдреца, а до него коня и девойката. И преди още мъдрецът да се усети, робите на царя се нахвърлили върху му, сграбили него и девойката и коня и отнесли и тримата пред царя. Като видял грозната и противна фигура на стареца и красотата и хубостта на девойката, царят попитал:

— Господарке, какъв роднина ти е този старец?

Мъдрецът побързал да отговори:

— Тя е моя жена, дъщеря на моя чичо.

А девойката, като чула тези думи, изобличила стареца в лъжа и казала:

— О, царю, кълна се в името на аллаха, аз не го познавам; той съвсем не е мой съпруг, не, той ме отвлече насила и с хитрост!

Като чул нейните думи, царят заповядал да накажат стареца; робите му се нахвърлили върху него и го били, докато той паднал почти мъртъв. После царят заповядал да отмъкнат стареца в града и да го хвърлят в затвора. И те го сторили. А девойката и коня царят му отнел, макар че сам не знаел какъв е този кон и как се движи.

Да оставим сега мъдреца и девойката и да се върнем отново към принца!

Той бързо облякъл дрехи за път, взел със себе си пари, колкото щели да му бъдат нужни, и тръгнал на път много натъжен. Тръгнал да търси следите на принцесата, търсел я от страна на страна и от град на град, като разпитвал навсякъде за коня от абаносово дърво; всеки обаче, който го чуел да говори за подобно животно, му се чудел и не вярвал на думите му. Така той пътувал дълго време и въпреки питането и разпитването все още не могъл да открие никаква следа от коня и принцесата. Накрая пристигнал и в града на бащата на принцесата и разпитал там за нея; никой нищо не могъл да му каже за принцесата, но той сам видял колко много страдал бащата по изгубената си дъщеря. Тогава принцът продължил пътя си и стигнал до страната на гърците и започнал там да търси принцесата и да пита за нея и за коня.