Джон Беллэрс - Мистерията на къщата с часовника

Другите часовници в къщата се присъединиха към първия. Луис седеше омагьосан, слушаше гръмкия звън, металическото дрънчене, мелодичния напев на електрическите звънци, кукувичките от часовниците и плътното и злокобно дуууум! дуууум ! на китайските гонгове. Тези и още много часовници отекваха в къщата. По време на концерта Луис стрелкаше с поглед Джонатан. Той не му отвръщаше със същото. Взираше се в стената и очите му отново се бяха изцъклили. Госпожа Зимърман седеше, вторачена в покривката.

Последен удари стоящият часовник в кабинета. Звукът му беше като от сандък, пълен с ламаринени чинии, който се търкаля бавно и тържествено надолу по стълбите. Когато часовникът престана да бие, Джонатан вдигна поглед.

— Хм. Така. Докъде бяхме стигнали? Е, Луис, стана полунощ, нали? Край на играта. Време е за лягане.

Джонатан раздигна пъргаво масата. Събра картите, подреди ги в тесте и го пристегна с ластиче. Шляп ! След това бръкна под масата и извади червена метална кутия за бонбони с рисунка на окръжния съд в Ню Зебъди на капака. Събра дрънчащите монети в кутията, щракна капака, избута стола си назад, чукна лулата си в чинийка, за да я изпразни, и скръсти ръце в скута си.

— Е! Какво мислиш за Главна улица номер 100, Луис?

— Мисля, че тук е чудесно, чичо Джонатан. Харесва ми къщата, харесва ми градът и вие двамата също ми харесвате много.

Луис не лъжеше. Въпреки странното поведение на Джонатан и навика на госпожа Зимърман да подслушва, той прекара великолепно първата си вечер в Ню Зебъди. Всъщност през повечето време едва успяваше да се сдържа да не подскача на мястото си. Бяха му казвали, че не е хубаво да го прави в компания.

Джонатан отнесе куфара на Луис на горния етаж и той за пръв път видя новата си стая. Имаше високо черно легло с назъбени табли като парапет на бойна кула. В ъгъла видя черно огледало в същия стил като леглото, а до него имаше черна мраморна камина с подобен на ковчег часовник върху полицата. Голямата библиотека със стъклени вратички до стената беше пълна със стари книги, а върху нея се мъдреше ваза с папур. По средата на пода беше постлано килимче, изплетено на кука, а мотивът заприлича на Луис на карта на Съединените щати, изработена от някой безумец. На много деца не би им харесала тъмната дървения в старата стая, но Луис остана очарован. Представяше си, че такава е била и спалнята на Шерлок Холмс.

Облече си пижамата, сложи си халата и чехлите и се затътри по коридора към банята. Когато се върна, Джонатан беше стъкнал огън в камината му.

Чичо му се изправи и отупа няколко клонки от жилетката си.

— Е, Луис, това е. Имаш ли нужда от нещо друго?

— Ами не, май нямам, чичо Джонатан. Стаята е страхотна. Винаги съм искал да си имам стая с камина.

Джонатан се усмихна. Приближи се до нощното шкафче и запали лампата.

— Чети на воля тази нощ, Луис. Не забравяй, че училището започва чак след три седмици.

— Не знам дали ще чета много след покера — прозя се Луис. — Но въпреки това благодаря. Лека нощ, чичо Джонатан.

— Лека нощ, Луис.

Джонатан понечи да затвори вратата, но се спря.

— А, между другото, Луис, дано часовниците не ти пречат да спиш. Малко са шумни, но… Ами, на мен ми харесват. Лека нощ. — И затвори вратата.

Луис стоеше с озадачена физиономия. В тази къща ставаше нещо, което не проумяваше напълно. Спомни си как Джонатан се беше сковал като парализиран, когато заби камбаната на часовниковата кула, замисли се и как госпожа Зимърман беше подслушвала до стената. Странно беше.

Е, добре де, сви рамене той, хората понякога са особени. Луис се настани в леглото и угаси лампата. Няколко минути по-късно отново я светна. Все още се чувстваше напрегнат и превъзбуден и никак не му се спеше.

Стана от леглото и се приближи до паянтовата на вид бамбукова библиотека до затворената врата. Колко много стари и прашни книги! Извади една и избърса прахта с ръкава си. С избелели златни букви на гръбчето от черно платно пишеше:

Лекции

на Джон Л. Стодард

Том IХ

Шотландия

Англия

Лондон

Луис отвори книгата и разлисти гладките лъскави страници. Вдигна я към носа си. Миришеше на талк „Олд Спайс“. Обикновено книги с такъв мирис са забавно четиво. Метна книгата върху леглото си и отиде до куфара. Потършува вътре и извади дълга и тясна кутия с ментови бонбони с шоколадова глазура. Обичаше да похапва бонбони, докато чете, и много от любимите му четива у дома имаха кафеникави петна по ъгълчетата на страниците.