Джон Беллэрс - Мистерията на къщата с часовника

— Нямам никаква представа — отговори Джонатан и поклати глава. — Все едно е изчезнал от лицето на земята.

Изведнъж Луис започна да се върти и суче на мястото си. Канеше се да каже нещо.

— Чичо… Джонатан? — Гласът на Луис звучеше сухо и гърлено.

— Да, Луис? Какво има?

— Аз… аз освободих госпожа Изард от гробницата й.

Джонатан се усмихна спокойно.

— Да, знам.

Луис зяпна.

— Ама как разбра?

— Забравил си фенерчето си на гробището. Намерих го в купчина листа, когато отидох да я затворя обратно в гробницата.

— Ще ме изпратиш ли в изправителния дом? — попита Луис с тънко, уплашено гласче.

— Какво да направя? — попита Джонатан и се вторачи невярващо в него. — Луис, за чудовище ли ме мислиш? Освен това — додаде Джонатан с неочаквана усмивка, — защо да те наказвам за нещо, което и аз като момче съм се опитвал да направя? И аз като теб се интересувах от черна магия като малък. Май е семейна черта. Опитвах се да впечатля едно момиче. А ти искаше да запазиш Тарби за приятел. Нали така?

Луис кимна тъжно.

— Между другото, Луис — обади се госпожа Зимърман. — Как са нещата с Тарби напоследък?

— Немного добре — отговори Луис. — Мисля, че Тарби вече не иска да сме приятели. Различни сме. Ама няма значение.

— Няма значение ли? — попита Джонатан. — Определено има значение! Ако той е такъв надут малък… — Спря насред изречението, защото видя, че Луис се усмихва самодоволно.

Джонатан смръщи вежди, които приличаха на две кестеняви гъсеници, които се чифтосват.

— Луис Барнавелт! — изрева той. — Да не криеш нещо от мен?

Луис едва сдържаше смеха си.

— О, нищо особено, чичо Джонатан — отговори той. — Само че имам нов приятел.

— Каквоооо? Наииииистина ли? — попитаха едновременно госпожа Зимърман и Джонатан.

— Да. Казва се Роуз Рита Потингер и живее по-надолу на Главната улица. Знае имената на всякакви оръдия. Искате ли да ги чуете? Топ, миньон, фалконет, полукулверина…

— Оооох! — простена Джонатан. Хвърли две пълни шепи листове в огъня. — Само това ми липсваше. Специалистка по оръдия от елизабетинската епоха. Обещай ми едно, Луис.

— Какво?

— Ако вие и малката Роузи решите да си направите леярна за оръдия в избата, осведомете ни с госпожа Зимърман, за да отидем на гости на роднините ми в Ози Файв Хилс, ясно?

Луис се изкиска.

— Добре, чичо Джонатан. Ще те уведомя.

Джонатан размаха лулата си към огъня. Листовете се размърдаха неловко, после се събраха в голяма черна топка. Огънят се превърна в тиквен фенер. Тримата се редуваха да хвърлят кестени в очите, носа и устата на страховития фенер. Туп! Туп! Туп ! Кестените летяха в раздираща канонада, като мускетен залп.

Джонатан, Луис и госпожа Зимърман седяха край огъня и си бъбриха, докато начумереното оранжево лице не се разпадна с въздушно свистене. После станаха, протегнаха се и изморени отидоха да си легнат.

Издание:

John Bellairs

THE HOUSE WITH A CLOCK IN ITS WALLS

© John Bellairs, 1973

Film Artwork © Storyteller Distribution Co., LLC, 2018

Джон Белеърс

МИСТЕРИЯТА НА КЪЩАТА С ЧАСОВНИКА

© Надежда Розова, превод

© Боряна Красимирова, художник на корицата

ИК „Колибри“, 2018

ISBN 978-619-02-0297-4

В САЩ се отбелязва в първия понеделник на м. септември. — Б. пр.

Hammer (англ.) — чук; handle — дръжка (англ.). — Б. р.

Популярен валс от 1877 г. на британската композиторка Юфимия Алън. — Б. пр.

Популярна детска пиеса за пиано от американския композитор Джон Силванус Томпсън (1889–1963). — Б. пр.

„Защото Ти си Бог на моята сила.“ Пс. 42:2. — Б. пр.

Германски математик и астроном от ХV в. — Б. пр.

Немски философ, богослов и светец от ХII — ХIII в. Учител на Тома Аквински. — Б. пр.

Италиански окултист, масон и пътешественик от ХVIII в. — Б. пр.