Скотт Туроу - Обратими грешки

Артър се усмихна. Стараеше се да изглежда опитен и препатил, но истината бе, че така и не бе успял да се почувства комфортно с номерата, практикувани от криминалните адвокати. След като напусна прокуратурата, бе приемал да бъде защитник по наказателни дела само в случаите, когато фирмен клиент на кантората или неин бос се забъркваше във финансови машинации. Законът в ежедневието му на адвокат по гражданско право бе по-прибран, по-щастлив, това бе закон, при който и двете страни маневрираха енергично, а повдиганите съображения касаеха микроскопични нюанси на икономическата политика. Обратно, прокурорските години днес му се струваха време, когато ден след ден му се бе падало да почиства наводнено мазе, в което бактерии и канални води предизвикват гниенето на всичко потопено. Властта развращавала. Но това се отнасяше в равна мяра и до злото. И злото развращаваше. Една-единствена перверзия, един-единствен акт на психопатология, излизащ извън границите на онова, което обикновените хора можеха да си представят — откачен баща, изхвърлил детето си през прозореца от десетия етаж, смахнат ученик, насила излял луга в гърлото на учителката, най-сетне психар като клиента на Артър, който не само бе убил, но и бе изчукал единия от труповете — самото докосване до подобни деяния омърсяваше хората, имали нещастието да влязат в някакво съприкосновение с тях. Полицаи… прокурори… защитници… съдии. Никой, изправен през тези ужаси, не бе способен да реагира с изискваната от закона безпристрастност. Единствената поука бе: всичко се разпада. И Артър не бе изпитвал дори и мимолетно желание да се върне в този свят на предопределен хаос.

След петнайсет минути вече бяха пристигнали. Ръдярд бе малко градче, подобно на много други в Средния запад. В сърцето на града се намираха няколко тъмни сгради със стени, потъмнели от въглищни сажди, и няколко ламаринени хангара с прогнили пластмасови покриви, в които се помещаваха фирми със спомагателна фермерска дейност. В покрайнините се разгръщаше подобие на мини урбанизация, свеждаща се до изграждането на няколко пазарни комплекса и изолирани на големи разстояния един от друг домове — резултат от икономическата сигурност, предлагана от основната, макар и необичайна индустрия в града: затвора.

След като взеха последния завой в квартал, напомнящ с кленовете си и спретнатите си къщурки на декор от холивудски филм, в края на пряката срещу тях се изправи комплексът на затвора, подобно на изскочило от дрешника чудовище в евтин филм на ужасите: половин миля безразборно свързани една с друга сгради от жълти тухли, забележителни единствено с малкото на брой тесни прозорци. Сградите на свой ред обграждаха монументална каменна постройка, достатъчно масивна, за да изглежда останка от Средновековието. Периметърът бе очертан не само от триметрова тухлена стена, но и от посипан с чакъл ров, от дъното на който стърчаха гъсто набодени метални шипове, а по външната стена на рова се издигаше последната бариера — ограда от бодлива тел, блестяща под слънцето спирала с диаметър метър и половина.

Отбиха се в караулката на портала, разписаха се в книгата и послушно седнаха, както им бе наредено, на изтърканата скамейка за посетители да чакат да доведат затворника. Артър използва времето, за да прегледа още веднъж писмото на Роми, получено по сложна мрежа от посредници в Апелативния съд. Самото писмо представляваше комбинация от заврънкулки, многоцветен текст и ред други характеристики, прекалено необичайни, за да бъдат наречени детински. Един поглед върху писмото стигаше, за да се разбере, че Роми е едновременно отчаян и побъркан.

„Уважаеми Съдия,

Очаквам СМЪРТНА ПРИСЪДА за ПРеСТъПЛеНие, което не съм ИЗвършил. Казаха Ми че сЪм изчерпал жалбите си и че това е края за мен ВЪПРЕКИ че СЪМ НЕВИНЕН, авокатите дето държат папката ми казват че вече не могат да ме защитават поради ФеДералните зАКОНи. какво да прая сега? деня когато ще ме екзекутират е 23 май!!! не мога да напрая нищо без хабеас 1 1 Habeas corpus (лат.) — нареждане да се доведе затворник пред съда (особено, за да се установи дали е правилно задържан). — Б.пр. , само че няам авокат. Какво да прая сега? не може ли някой там да ми помогне? Ще ме убият а аз никога не съм сторил на никой нищо лошо нито в този случай нито друг път доколкото си спомням ТочнО сегА. ПОМОГНЕТЕ МИ. НЕ СЪМ УБИВАЛ НИКОЙ никога!!!!!“

Апелативният съд на Съединените щати бе постановил със заповед писмото на Роми Гандолф да се разглежда като поредна молба до отмяна на присъдата съгласно статута за habeas corpus и във връзка с това му бе назначил служебно адвокат — Артър. Съдиите имат навика да махват с магическата си пръчка по случаен начин и да превръщат несъгласната жаба — затрупан с дела адвокат — в pro bono 2 2 Pro bono (лат. — вероятно от pro bono publico — „За доброто на обществото“) — възлагана от съда правна услуга (обикновено защита), извършвана безплатно (напр. в полза на клиент с ниски доходи); използва се също за обозначаване на адвокати, извършващи такава услуга. — Б.пр. принц, по-точно в слуга на взискателен и неспособен да плати клиент. Правилата на съда правеха невъзможно отклоняването на подобно назначение. Някои хора бяха склонни да гледат на това като на комплимент: виждате ли, Съдът моли уважаван бивш щатски прокурор да даде, така да се каже, правния еквивалент на „последно причастие“. Истината бе, че това си беше чиста проба обременителна прибавка към едно претоварено с други задължения ежедневие.