Джон Гришэм - Пазителите

Човекът се казва Марк Картър. Бял мъж на трийсет и три години, който живее в малка къща под наем в град Бейлис, на петнайсетина километра от Верона. Сред документите ми има снимки на къщата, на пикапа му и на сегашната му приятелка. Преди единайсет години Картър е изнасилил и убил Емили Брун. От мен се иска само да го докажа.

От предплатен мобилен набирам номера му, който не би трябвало да имам. След пет позвънявания той се обажда:

— Ало!

— Марк Картър ли е?

— Кой пита?

— Не ме познаваш, Картър, но се обаждам от затвора. Току-що отложиха екзекуцията на Дюк Ръсел, така че съжалявам, но това не е краят. Гледаш ли телевизия?

— Кой се обажда?

— Сигурен съм, че гледаш, Картър, че седиш на дебелия си задник с дебелата си приятелка и се молиш щатът най-сетне да убие Дюк заради твоето престъпление. Ти си нищожество, Картър, искаш той да умре за нещо, което си извършил ти. Страхливец!

— Кажи ми го в лицето.

— О, ще ти го кажа някой ден в съдебната зала. Ще открия доказателства и много скоро Дюк ще излезе на свобода. А ти ще влезеш на негово място. Вече съм по следите ти, Картър.

Приключвам разговора, без да му дам възможност да каже нещо повече.

Тъй като бензинът е малко по-евтин от евтините мотели, много дълго обикалям пустите пътища по тъмно. Както обикновено, решавам, че ще спя после, като че ли съвсем скоро ми предстои зимен сън. Истината е, че дремя често, но спя рядко, което надали ще се промени. Нагърбил съм се с бремето на невинни хора, които гният в затвора, докато изнасилвачи и убийци обикалят на свобода.

Дюк Ръсел бил осъден в затънтено работническо градче, където половината съдебни заседатели били полуграмотни и лесно се подвели по две надути фалшиви вещи лица, призовани от Чад Фолрайт да свидетелстват. Първият бил пенсиониран зъболекар от малко градче в Уайоминг, а как изобщо се е озовал във Верона, е друг въпрос. Издокаран в хубав костюм и боравещ с впечатляващо богат речник, той свидетелствал сериозно и авторитетно, че трите резки по ръцете на Емили Брун са от зъбите на Дюк. Смешникът си изкарвал прехраната, като свидетелствал в цялата страна, винаги за обвинението и винаги срещу солидни хонорари, а в извратеното му съзнание изнасилването явно не било достатъчно тежко престъпление, ако насилникът не ухапе жертвата така, че да остави следи.

Толкова необоснована и нелепа теория е трябвало да бъде разобличена по време на кръстосания разпит, но адвокатът на Дюк или е бил пиян, или е спал.

Второто вещо лице било от щатската криминалистична лаборатория. Все още е експерт по анализ на косми. Върху тялото на Емили били намерени седем пубисни косъма и този тип успял да убеди съдебните заседатели, че са на Дюк. Не са. Вероятно са на Марк Картър, но не сме сигурни. Засега. Местните дръвници, които водели разследването, проявили интерес към Картър само мимоходом, при все че той е бил последният човек, забелязан с Емили в нощта на изчезването й.

Следите от ухапване и анализът на косми не се допускат като доказателства в по-съвършените правосъдни системи. И двете спадат към жалката и неспирно променяща се сфера, наричана подигравателно „псевдонаука“ от адвокатите на невинни обвиняеми. Един бог знае колко хора излежават погрешни дълги присъди заради неквалифицирани вещи лица и техните необосновани теории за вината.

Всеки способен адвокат би се позабавлявал по време на кръстосания разпит с въпросните двама експерти, само че адвокатът на Дюк изобщо не е заслужавал трите хиляди долара, които му е платил щатът. Всъщност и пет пари не е струвал. Нямал почти никакъв опит с наказателни дела, вонял на алкохол по време на процеса, изключили го от Адвокатската колегия и накрая умрял от цироза.

А от моя милост се иска да поправям щетите и да търся справедливост.

Мен обаче никой не ме е наемал. Нагърбих се доброволно, както винаги.

Намирам се на междущатската магистрала, на два часа и половина от Монтгомъри, и имам време да кроя и да планирам. Дори да спра в мотел, няма да заспя. Свръхнапрегнат съм от чудото, което сътворих изневиделица. Благодарих с есемес на съдебния служител от Атланта. Изпратих есемес и на шефката си, която се надявам вече да спи.

Тя се казва Вики Горли и работи в офиса на малката ни фондация в старата част на Савана. Създала е „Пазители на справедливостта“ преди дванайсет години със собствени средства. Вики е дълбоко вярваща християнка, убедена, че дейността й е вдъхновена от Евангелията. Исус е казал: „Помнете затворниците“. Тя не прекарва много време по затворите, но работи по петнайсет часа дневно за освобождаването на невинните. Преди години била съдебен заседател в жури, осъдило на смърт млад мъж за убийство. Две години по-късно станало ясно, че убиецът е друг. Прокурорът укрил оневиняващи доказателства и изтръгнал неверни показания под клетва от доносник в затвора. Полицията подхвърлила улики и излъгала съдебните заседатели. Когато ДНК тестовете разкрили самоличността на истинския убиец, Вики продала на племенниците си своя бизнес — поставяне на подови настилки — и с парите основала организация с идеална цел.