Томас Харис - Черна неделя

Списанието като доказателство, подкрепено от досието на Фазил, започна да изпълва стаята и беше правилно разчетено от присъстващите. След като признаха, че е възможно опасността да съществува, вече не можеха да не потърсят отговор на въпроса: Защо само мачът за Суперкупата да е възможната мишена? В списанието има снимка на препълнен стадион — защо да не е всеки препълнен стадион? Боже мой, мачовете между колежите са вдругиден, тогава се играят мачове в цялата страна. Претърсете всички стадиони.

С признанието дойде и враждебността. Внезапно Кабаков остро осъзна, че е чужденец, и то евреин. Веднага разбра, че много от мъжете в стаята мислеха за него само като за евреин. Беше го очаквал. Не беше изненадан, че в съзнанието на тези високо подстригани мъже с пръстени от юридически институти той бе свързан по-скоро с проблема, отколкото с решаването му. Заплахата идваше от група чужденци, а той беше един от тях. Никой не изрази устно това отношение, но то цареше в стаята.

— Благодаря ви, стари приятели — рече Кабаков и седна. — Не познавате чужденците, стари приятели, но на дванайсети януари може би ще ги разберете.

Кабаков не допускаше за логично Черният септември да има възможност да удари стадион и да не удари онзи, на който щеше да присъства президентът. Беше убеден, че ще е на Суперкупата.

На трийсети декември следобед той пристигна в Ню Орлиънс. Претърсването на стадион „Тюлейн“ вече беше в ход. Специалната група се състоеше от петдесет души — членове на ФБР, полицаи-специалисти по бомбите, полицейски детективи, двама водачи на кучета от Федералната авиация, чиито питомци бяха обучени да откриват експлозив, и двама военни техници с електронни устройства, реагиращи в близост до експлозив, калибрирани за взривното вещество от статуетката, намерена на „Летиша“.

Ню Орлиънс се отличаваше от другите градове по две неща: в претърсването помагаха и хора на тайните служби и се налагаше това претърсване да се извърши на два пъти — днес, за мача между колежите, и на единайсети януари, в навечерието на мача за Суперкупата. Мъжете вършеха работата си ненатрапчиво и екипът, който се занимаваше с поддържането и чистотата на стадиона, почти не им обръщаше внимание.

Претърсването не заинтересува особено Кабаков. Не очакваше да открият нещо. Зае се да се вглежда внимателно в лицата на всеки служител на стадион „Тюлейн“. Не беше забравил, че Фазил изпрати партизани да постъпят на работа в Олимпийското селце шест седмици преди атентата. Знаеше, че полицията в Ню Орлиънс преглежда досиетата на всички служители на стадиона, но въпреки това се взираше в лицата им с надеждата някакъв вътрешен инстинкт да му подскаже, ако види терорист. Гледаше работниците, но не почувства нищо. Проверката на документите разкри един двуженец, който беше задържан за екстрадиране в Коухома, щата Мисисипи.

Вечерта срещу Нова година „Тигрите“ от щатския университет на Луизиана загубиха от Небраска с тринайсет на седем. Кабаков присъства на мача.

Досега не беше гледал американски футбол, а и сега не видя много. Двамата с Мошевски прекараха голяма част от времето си в бродене под трибуните и около входовете. Многобройните агенти на ФБР и полицаите не им обръщаха внимание. Кабаков много се интересуваше как се охраняват входовете и какъв достъп е възможен през тях след запълването на местата.

Масовите публични спектакли го дразнеха открай време, а този му се стори особено отблъскващ с помпоните, вимпелите и шумните оркестри. Маршируващите музиканти винаги му се бяха стрували нелепи. Единственият приятен момент през целия следобед беше паузата, когато прелетяха „Сините ангели“ в съвършен ромб, блеснали на слънцето при плавната, си, красива спирала, изрисувана високо над дирижабъла, увиснал над стадиона. Кабаков знаеше, че и други реактивни самолети са в готовност — патрулите на военновъздушните сили, които прихващаха нарушители в очакване на неизвестен летателен апарат, който би се устремил към Ню Орлиънс по време на мача.

Когато последните посетители напуснаха стадиона, сенките по игрището се бяха удължили. Кабаков се чувстваше оглушен от часовете нескончаем шум. Едва разбираше английския на хората, които дърдореха неспирно около него, и това го потисна. Корли го откри, застанал на края на паркинга извън стадиона.

— Е, нямаше бум-бум — каза Корли.

Кабаков го стрелна подозрително с очи, в очакване на подигравка. Но Корли изглеждаше само уморен. Кабаков си представяше как изразът „гонене на вятъра“ се употребява наляво и надясно по стадионите в другите градове, където преуморени мъже търсеха експлозиви в подготовката за мачовете в навечерието на Нова година. Очакваше, че и тук зад гърба му са изприказвани доста неща. Никога не беше заявявал, че мишената е мач между колежите, но кой ли го помнеше? Както и да е. Върна се заедно с Корли при стадиона и се отправи към колата си. Рейчъл щеше да го чака в хотел „Роял Орлиънс“.