Томас Харис - Черна неделя

На трийсет и първи декември, един ден след освобождаването на Авад от затвора, либийският му паспорт, няколко нови снимки и образци от почерка му бяха отнесени в малка печатница в Никозия.

Концепцията за създаване на цялостна „инсценировка“ — комплект от взаимно допълващи се документи като паспорт, шофьорска книжка, скорошна кореспонденция със съответни пощенски марки и квитанции, е сравнително нова сред фалшификаторите на запад и намери широко приложение след като търговията с наркотици даде възможност за заплащането на такива сложни услуги. Фалшификаторите в Близкия изток създават „инсценировки“ на клиентите си, които покриват цели поколения.

Фалшификаторът в Никозия, използван от Ал Фатах, беше забележителен майстор. Той снабдяваше и израелците с празни либийски паспорти, които те сами си попълваха. Освен това продаваше информация на Мосад.

Либийците му възложиха скъпа поръчка: два паспорта: единият италиански, с печат за влизане в САЩ, а другият — португалски. Не се пазариха за цената. Това, което е ценно за едната страна, често е ценно и за другата, помисли фалшификаторът и си облече палтото.

След един час централата на Мосад в Тел Авив знаеше кой е Авад и в кого щеше да се превърне. Съдебният му процес беше предизвикал шумен интерес в Бенгази. Агентът на Мосад там трябваше само да отвори някой вестник, за да разбере точната му професия.

В Тел Авив сглобиха мозайката. Авад беше пилот на хеликоптер, който щеше да замине за Съединените щати по един начин, а да се върне по друг. Телефонният разговор с Вашингтон продължи четирийсет и пет минути.

На трийсети декември следобед започна масирано претърсване на стадион „Тюлейн“ в Ню Орлиънс като подготовка за мача, който щеше да се играе в навечерието на Нова година. Подобни претърсвания бяха насрочени за трийсет и първи декември на стадионите в Маями, Далас, Хюстън, Пасадина, във всеки град, където в новогодишната вечер щеше да се играе футболен мач между колежи.

Кабаков се радваше, че американците най-сетне впрегнаха огромните си ресурси срещу терористите, но причините, които ги подтикнаха към това, го забавляваха. Бяха чисто бюрократични. Директорът на ФБР Джон Бейкър още предишния следобед, веднага след разговора си с Кабаков и Корли, свика съвещание на най-високо равнище. На него присъстваха представители на ФБР, на Националната агенция по сигурността и членовете на тайните служби. Кабаков седеше на първия ред и усещаше множеството втренчени в себе си погледи, докато събраните висши чиновници подчертаваха колко са спорни уликите — едно-единствено списание, без нищо драскано по него, съдържащо статия за Суперкупата.

Всички важни клечки на ФБР и Агенцията за национална сигурност изглеждаха твърдо решени да надминат колегите си по скептицизъм, докато Корли разясняваше теорията за нападение по време на мача за Суперкупата в Ню Орлиънс.

Само представителите на тайните служби Ърл Бигс и Джак Ренфро мълчаха. Кабаков си помисли, че това са най-мрачните мъже, които е виждал. Напълно разбираемо, реши той. Имаше защо да са мрачни.

Кабаков знаеше, че присъстващите на съвещанието не бяха глупаци. Всеки от тях би бил по-възприемчив към една необичайна идея, ако я чуеше насаме. Повечето хора в присъствието на някакви величия реагират по два начина — истински или предназначен за преценка от страна на присъстващите. Още в началото на съвещанието като правилно отношение се установи скептицизмът, който преобладаваше и по време на изложението на Корли.

Но стадното чувство работеше и в друго направление. Докато Кабаков изброяваше маневрите на Черния септември преди удара в Мюнхен и неуспешния опит по време на мач от Световното първенство по футбол преди шест месеца, семенцето на тревогата намери почна. Въз основа на всичко това можем ли да допуснем, че нападението по време на мача за Суперкупата е по-неправдоподобно от нападението в Олимпийското селце, запита ги той.

— Там няма да играе еврейски отбор — последва незабавна забележка. Никой не се засмя.

Докато чиновниците слушаха Кабаков, стаята се изпълни с ужас, неуловимо предаван от човек на човек чрез малки движения на тялото. Ръце не се свъртаха на едно място, ръце търкаха лицата. Кабаков виждаше как мъжете пред него се променят. Той често действаше смущаващо на полицаите, дори израелските полицаи. Отдаваше го на собствената си нетърпимост към тях, но не беше само това. У него имаше нещо, което влияеше на пазителите на закона — както мирисът на мускус, донесен от вятъра, кара кучетата да застават нащрек и да се приближават към огъня. Този мирис им говореше, че там, отвъд, в мрака, дебне нещо, което не харесва огъня, а те знаят за него и не се боят.