Томас Харис - Черна неделя

Ревът на тълпата почти изцяло заглушаваше пращенето на радиото над главата на Ландър. Увиснал над някой стадион в горещ ден, имаше чувството, че долавя мириса на тълпата, а дирижабълът сякаш се издигаше от мощния поток на безсмислените крясъци и жегата, излъчвана от потните тела, от които Ландър се гнусеше. Предпочиташе пътуванията между градовете. Тогава дирижабълът бе чист и тих.

Ландър рядко поглеждаше надолу към терена. Наблюдаваше ръба на стадиона и мислената линия, която беше теглил между върха на знамето и хоризонта, за да поддържа височина точно двеста и петдесет метра.

Ландър беше изключителен пилот в тази трудна област. Не беше лесно да се управлява дирижабъл. Почти неутралната му въздухоплаваемост и огромната му повърхност го оставяха на произвола на ветровете, освен ако не беше умело направляван. Ландър притежаваше моряшки нюх към вятъра плюс най-важното качество за пилот на дирижабъл — предчувствието. Движенията на дирижабъла са циклични и Ландър ги предугаждаше с два хода напред, като удържаше големия сив кит срещу напора на бриза като риба, устремила се срещу течението — забиваше леко носа му в порива на вятъра и го издигаше при временното затишие, като покриваше със сянката му половината от крайната зона на стадиона. В паузите на играта много зрители поглеждаха нагоре, а някои му махаха с ръка. Гигантският обем на балона, разпрострял огромната си дължина в чистия въздух, направо ги омайваше.

Ландър имаше в главата си автопилот. Докато той му диктуваше постоянните, ежеминутни операции, които поддържаха дирижабъла неподвижен, мислеше за Далия. За луничката в основата на гърба й и за това как я усещаше под ръката си. За остротата на зъбите й. За вкуса на мед и сол.

Погледна си часовника. Далия вече цял час летеше от Бейрут и се приближаваше към него.

Ландър можеше да мисли с удоволствие само за две неща — за Далия и за летенето.

Обезобразената му лява ръка леко побутна напред контролните бутони на дроселите й витлата и завъртя назад голямото кормило за изкачване, което стоеше до стола му. Големият въздушен кораб се издигна бързо, докато Ландър говореше в микрофона.

— Нора едно нула напуска стадиона за една обиколка от четиристотин метра.

— Разбрано, Нора едно нула — весело отговори кулата в Маями.

Всички въздушни диспечери и радисти обичаха да разговарят с дирижабъла и много от тях бяха готови с шегите си, когато го виждаха да приближава. Хората изпитваха прилив на дружелюбие към него, сякаш срещаха панда. За милиони американци, които го гледаха по мачове и панаири, дирижабълът беше огромен, приветлив и тромав небесен приятел. Метафорите за дирижаблите неизменно биваха „слон“ или „кит“. Никой не беше го нарекъл „бомба“.

Най-сетне мачът свърши и седемдесет и два метровата сянка на дирижабъла се понесе над километричните колони от леки коли, изнизващи се от стадиона. Телевизионният оператор и асистентът му бяха опаковали оборудването си й ядяха сандвичи. Ландър често работеше с тях.

Когато дирижабълът увисна над водата, залязващото слънце запали златисточервен пламък над залива Бискейн. Ландър го обърна на север и полетя на петнайсет метра встрани от плажа, при което телевизионният екип и бордовият инженер насочиха биноклите си към момичетата по бикини. Някои от тях им помахаха.

— Ей. Майк, „Олдрич“ произвеждат ли презервативи? — извика операторът Пиърсън с пълна със сандвич уста.

— Да — отговори Ландър през рамо. — Презервативи, автомобилни гуми, чистачки за коли, стъргалки за хладилници, играчки за баня, детски балони и гумени чували.

— Полагат ли ти се безплатни презервативи като на служител във фирмата?

— Естествено. Дори в момента съм надянал един.

— А какво е гумен чувал?

— Голяма каучукова торба. Произвежда се в един размер, но става за всички — рече Ландър. — Отвътре са тъмни. Чичо Сам ги използва за презервативи. Когато ги видиш, знай, че е мърсувал наоколо. — Нямаше да му бъде трудно да натисне копчето, ако Пиърсън беше на борда, нямаше да се поколебае и за другите.

Дирижабълът летеше рядко през зимата. Зимното му убежище беше близо до Маями, а гигантският хангар превръщаше в джуджета останалите сгради на летището. Всяка пролет започваше да лети със скорост от трийсет и пет до шейсет възела в зависимост от вятъра, като спираше над щатски панаири и футболни мачове. През зимата фирмата „Олдрич“ осигуряваше на Ландър апартамент близо до летището в Маями, но днес, щом се погрижи за големия въздушен кораб, той взе самолета за Нюарк и се прибра в дома си, близо до северната база на дирижабъла в Лейкхърст, щата Ню Джърси.