Томас Харис - Черна неделя

На кормилото третият офицер направи опит да се измъкне с колата. Куршум прониза предното стъкло и челото му. Колата се заби в една палма, трупът на полицая политна напред и се стовари върху клаксона. Двама мъже се завтекоха и отместиха тялото му, но част от прозорците на апартаментите над плажа започнаха да светват.

Един от тях се отвори, и сърдит глас се развика на арабски:

— Какво е това безобразие? Няма ли кой да извика полиция?

Водачът на пришълците, застанал до ландроувъра, отговори на арабски с дрезгав, пиянски глас:

— Къде е Фатима? Да слиза бързо, защото няма да я чакаме.

— Изчезвайте веднага, пияни копелета, иначе сам ще се обадя в полицията.

— Алейкум селям, съседе. Тръгвам — отвърна пиянският глас от улицата. Светлината в апартамента угасна.

След по-малко от две минути морето се затвори над ландроувъра и труповете в него.

Две от колите потеглиха на юг по улица „Рамлет“, а другите две завиха по „Корнич Бей Бейрут“, но при втората пряка свиха на север, отново по улица „Вердюн“…

Номер осемнайсет на улица „Вердюн“ се охраняваше денонощно. Един от часовите стоеше във фоайето, а друг, въоръжен с картечница, наблюдаваше от покрива на отсрещната сграда. В момента часовият на покрива лежеше в неестествено положение зад картечницата. Гърлото му зееше с мокра усмивка на лунната светлина. Часовият във фоайето лежеше пред вратата, където бе отишъл да провери кой пее пиянска песен.

Наджир не се събуди, когато Далия внимателно се освободи от прегръдката му и влезе в банята. Стоя дълго под душа, като се наслаждаваше на студените водни иглички. Наджир не беше изключителен любовник. Усмихна се, докато се сапунисваше. Беше се замислила за американеца и не чу стъпките във вестибюла.

Наджир се стресна и се понадигна в леглото, когато вратата на апартамента му се отвори с ритник и го ослепи лъч на фенерче.

— Другарю Наджир! — подвикна напрегнат мъжки глас.

— Айва.

Заискри автомат и от Наджир изригна кръв, след като куршумите го повалиха и отпратиха към стената. Убиецът с бързо движение помете в една торба всичко от писалището му. В същото време експлозия в друга част на сградата разтресе стаята.

Голото момиче на вратата на банята изглеждаше вцепенено от ужас. Убиецът насочи автомата към мокрите й гърди. Пръстът му легна върху спусъка. Гърдите бяха изключително красиви. Дулото на автомата трепна.

— Облечи нещо, арабска курво — каза той и излезе заднишком от стаята.

Два етажа по-долу експлозията, която срути стената на апартамента на Абу Али, уби мигновено Али и жена му. Давещите се от праха пришълци вече се бяха устремили към стълбите, когато от апартамента в дъното на коридора се появи слаб мъж по пижама и посегна към един автомат. Преди да успее да го докосне, върху него се изсипа градушка от куршуми, които разкъсаха тялото му, забиха парченца от пижамата в плътта му и я разпръснаха из вестибюла.

Пришълците успяха да се измъкнат на улицата и когато се чуха първите полицейски сирени, колите им вече се носеха на юг към морето.

Далия, навлякла хавлията на Наджир и стиснала чантата си, се озова за секунди на улицата и се смеси с тълпата, която се изсипваше от къщите в квартала. Опитваше се отчаяно да мисли, когато силна ръка я стисна над лакътя. Мухамад Фазил. Един куршум беше очертал кървава, резка на бузата му. Уви вратовръзката около ръката си и я притисна към раната.

— Наджир? — запита той.

— Мъртъв е.

— Мисля, че и Али. Прозорецът му гръмна, когато завих зад ъгъла. Стрелях по тях от колата, но… Слушай ме внимателно. Наджир издаде заповедта. Мисията ти трябва да се изпълни. Експлозивите няма да пострадат, ще пристигнат навреме. Автоматите — също. Твоят шмайзер и един АК-47 ще бъдат опаковани отделно като части за велосипед.

Далия го погледна със зачервени от дима очи.

— Ще си платят за това. Ще платят десет хиляди за един.

Фазил я отведе в сигурна квартира в Сабра да дочака края на деня. Когато се стъмни, я закара на летището с раздрънкания си ситроен. Взетата назаем рокля, която носеше, беше с два номера по-голяма, но беше прекалено уморена да обръща внимание на подобни неща.

В десет часа и трийсет минути вечерта самолетът на „Пан Ам“ с полет 707 изрева над Средиземно море. Преди арабските светлини да се скрият зад крилото, Далия потъна в измъчен сън.

В този момент Майкъл Ландър вършеше единственото нещо, което обичаше. Управляваше дирижабъла на „Олдрич“ и се носеше на двеста и петдесет метра над стадион „Ориндж“ в Маями, за да осигури площадка на телевизионния екип в гондолата зад гърба си. Долу, на претъпкания стадион, световният шампион „Делфините“ от Маями биеше „Леярите“ от Питсбърг.