Ричард Осбърн - Първичен инстинкт

— Много си весел тази вечер — извърна се Гюс на стола си. — Къде по дяволите се губиш? Ходих у вас. Нямаше никой.

Гюс говореше високо, твърде високо и някак провлечено. След още една, най-много две халби щеше да бъде напълно пиян.

— Спокойно, каубой. Не си бях у дома. Това е всичко.

— Ходих и миналата нощ.

— Аз и миналата нощ не бях там.

Гюс отпи голяма глътка и се втренчи в партньора си. Изглеждаше така, сякаш се опитва да разреши сложен проблем, ала замъгленият му от алкохола разум отказва да му служи. Най-сетне му просветна. Лицето му се помрачи:

— Ти… си я чукал! Проклет тъп кучи син. Не си бил вкъщи, защото си ходил да чукаш онази проклета кучка! Не мога да повярвам! Ти откачил ли си?

— Успокой се, Гюс. Няма причини да се вълнуваш. Ще се справя сам.

— По дяволите. Ти си един тъп кучи син и аз ей сега ще се разкарам оттук, понеже ти си самото нещастие, а това е заразно. Обаче на мен не ми трябва повече. Стига ми колкото си имам, хиляди благодарности — той слезе от стола си и се заклати към вратата.

— Не се притеснявай, каубой. Следващия път ще си взема гумички.

Винаги е трудно да се предскаже точно кое може да пощури един пиян. По някаква тайнствена причина споменаването на презервативи разгневи Гюс и той не се поколеба да осведоми за това Ник и целия бар. Много високо и звучно той заяви:

— Да ти пикая на презервативите, Кърън.

— Хей, Гюс! — барманът размаха развълнуван една сметка. — Не си ли забравил нещо?

Той нямаше нищо против да види как Гюс си отива, но не беше склонен да се откаже заради това от парите си.

Ник уреди въпроса.

— Колко?

— Седемнадесет — отвърна барманът.

— Чаши или долари?

— Долари.

Ник хвърли една двайсетачка на бара.

— Задръж рестото.

Той настигна Гюс пред бара. Гюс зяпаше две жени на средна възраст и двете в каубойско облекло. Те искаха да влязат в бара, но Гюс беше застанал между тях и вратата.

— Презервативи! — заяви той гръмко.

— Човек действително трябва да се пази — съгласи се Ник. — Помисли за това!

— Защо по дяволите? Наистина ли мислиш, че имам нужда от това на моята възраст?

— Разбира се.

Гюс махна пиянски на двете поувехнали шоугърли.

— Е, вярно, че мога да обръщам проклети стари крави като тези двете. Но аз не ги обичам, така да знаеш, Ники. Аз просто не ги обичам.

— Това вече е проблем — съгласи се Ник и отведе Гюс по-далеч от двете обидени жени.

— Къде, по дяволите, ме водиш?

— Крайно време е да изтрезнееш малко. Едно кафе, нещо за хапване и ще се почувстваш като един милион долара наведнъж.

— Нещо за хапване няма да ми дойде зле — каза замислено Гюс.

„Макс“ е малък и уютен локал, който работи през цялата мощ. Намира се на Мейсън Стрийт, близо до театрите на Сан Франциско и прочутия „Тендърлон“ и привлича театралната публика, полицаи, таксиметрови шофьори и туристи. Тази вечер и последният стол на бара беше зает. Гюс се втренчи в една охранена туристка. По всичко личеше, че възнамерява да й каже нещо, несъмнено, нещо твърде обидно. Решен да предотврати на всяка цена това, Ник го избута до едно сепаре и го сложи да седне.

Храната в „Макс“ е добра, а кафето още по-добро. Ник се погрижи партньорът му да получи повече от обичайната си доза и му поръча огромна допълнителна порция бъркани яйца, чили със сирене и кисела сметана.

— Яж — нареди той.

Гюс последва указанията и се нахвърли на храната. Звуците, които издаваше, за няколко минути бяха единственият шум на масата.

— По-добре ли си?

— Значително по-добре! — Силата, с която го изрева, издаваше, че има какво още да се желае.

— Шшшт — напомни му Ник.

— Я не ми шъткай! — разгневи се Гюс. — Да ме си посмял да ми шъткаш, хлапе такова. — Той нагълта огромна хапка и задъвка яростно. — Как можа да я начукаш?

Хората наоколо се заобръщаха недоволно. Гюс като че ли не ги забелязваше, пък и да ги забелязваше, явно не го беше грижа за тях.

— На теб май ти се мре, синко. Така ли е? Какво ти става? Още ли не можеш да прежалиш онези шибани туристи? Толкова години вече ходиш като пребит. Толкова пребит, че си готов да налетиш на това шило за лед. Точно това е целта ти, нали отгатнах?

— Гюс, стига вече…

Гюс повиши глас още повече.

— И без това имаме прекалено много туристи тук, твърде много смахнати туристи… бог знае откъде…

— Хайде, Гюс…

— Страшно съм ти сърдит, хлапе такова. Страшно! И знаеш ли защо? Ще ти кажа. Понеже си твърде откачен, за да те е страх от тази жена. Ти не се страхуваш от нея, нали?