Дик Франсис - Фаворит

Спрях. Нито баща ми, нито Лодж се обадиха. Като погълнах останалата част от разредения коняк, продължих:

— Има един жокей на име Джо Нантуич, който през последните шест месеца — откакто „Л. С. Пърт“ е сменила собственика си, редовно получава по сто лири, понякога и повече, за да не участва в надпреварата за първото място. Джо също получава инструкции по телефона от човек със съскащ глас, когото никога не е срещал.

Лодж се размърда на твърдия стол, който сам бе избрал.

— Както знаете — продължих аз, — бях причакан от шофьори на „Марконикарс“ и няколко дни по-късно човекът със съскащия глас ми звънна и ми каза да взема предвид предупреждението, което съм получил във фургончето. Не трябва да си непременно Шерлок Холмс, за да разбереш, че нагласените състезания и рекетът на „Марконикарс“ се ръководят от един и същи човек.

Замълчах.

— Кажи и останалото де — подкани ме нетърпеливо баща ми.

— Единствената личност, която би предложила на жокей голяма сума пари, за да загуби гонка, е някой букмейкър-мошеник. Ако той знае, че един кон с много добри възможности няма да спечели, може да приеме каквато и да е сума като залог за този кон без всякакъв риск.

— Малко по-подробно — помоли Лодж.

— Обикновено букмейкърите се опитват да балансират залозите си, така че независимо кой кон излезе победител, те да са от печелившата страна — обясних. — Ако твърде много хора подкрепят определен кон, те приемат залозите, но тогава залагат и лично — при друг букмейкър на същия кон; така че ако въпросното състезателно животно спечели, прибират печалбата си от втория букмейкър и плащат на клиентите. Това е общоприета система и се нарича „отплуване“. Сега да предположим, че сте долнопробен букмейкър, а Джо Нантуич ще язди кон — любимец на тълпата. Подкупвате Джо да загуби. Тогава независимо колко е заложено на неговия кон вие не „отплувате“, защото сте уверен, че няма да се наложи да изплащате печалби.

— Бих предположил, че сто лири са повече, отколкото си струва да дадеш — рече замислено Лодж. — Защото все пак букмейкърите търсят някаква печалба, нали?

— Очевидно вашият приятел не е бил доволен от законните приходи от такситата — уточни баща ми.

Въздъхнах и потрих вдървените си рамене в рамката на прозореца.

— Разбира се, има още нещо — допълних. — Ако един букмейкър е сигурен, че не трябва да плаща за определен състезателен кон, той би могъл да предложи по-високи залози. Не толкова, че да предизвика съмнение, но достатъчно големи, за да привлече допълнителни суми. Дори една точка в повече от другите му колеги върши работа — да кажем, единайсет към четири, докато съседното най-добро предложение е пет към две. Тогава парите биха се стекли по-бързо, не мислите ли?

Станах и тръгнах към вратата, като казах:

— Ще ви покажа нещо.

Стълбите изглеждаха по-стръмни от обикновено. Качих се до стаята си, взех служебната книжка за състезанията и пачка билети от букмейкъри и заслизах бавно към всекидневната. Разположих билетите на масата пред Лодж и баща ми се приближи да гледа.

— Това са — обясних аз — някои от билетите, които Бил е пазил, за да си играят децата с тях. Както виждате, три от тях са издадени от „Л. С. Пърт“, а другите са от различни фирми и един с друг не си приличат. Бил беше методичен човек. На гърба на всеки билет е написал датата, подробности за залога и името на коня, на който е заложил парите си. Беше свикнал да проверява в залата на тотализатора за най-добрите залагания и за наддавания в брой, а не залагането с кредит — както при „Тоут инвестърз“ или други букмейкъри на перилата. Онези — добавих заради Лодж, понеже видях, че на устните му се оформя въпрос, — които работят на перилата между тотализатора и оградата на клуба и записват залози, правени от членове на Клуба на жокеите и техни познати. Те плащат седмично сметките за печалби или загуби. Бил не залагаше големи суми, а освен това смяташе, че залагането на кредит не е достатъчно вълнуващо.

Лодж обърна трите билета от „Пърт“.

Трудно можеше да бъде сбъркан закръгленият почерк на Били. Взех първия билет и прочетох на висок глас:

— Странстващ, седми ноември. Десет лири, заложени при единайсет към десет. Тоест очаквал е да спечели единайсет лири срещу своите десет.

Отворих дневника на състезанията и обърнах листа на датата 7 ноември.

— Кон на име Странстващ — казах — е загубил гонка на четири километра с препятствия в Съндаун с четири дължини същия ден. Яздил го е Джо Нантуич. Началната цена на залога е била единайсет към десет — би трябвало да заложите десет, за да спечелите единайсет. Преди това е било и по-ниско; единайсет към осем. „Л. С. Пърт“ е направил добра търговия при залог единайсет към десет.