Дик Франсис - Фаворит

Гласът от Мейдънхед отвърна, че ще предаде съобщението на инспектора сутринта, но не може да потвърди дали инспектор Лодж ще изпълни желаното разследване. Хубав служебен жаргон. Благодарих на полицая и затворих.

Кейт стоеше близо до мен до телефонната кабина. От нея се носеше деликатен аромат на цветя, толкова слаб, че беше като полъх. Целунах я нежно. Устните й бяха меки, сладки и сухи. Тя постави ръце на раменете ми и ме погледна в очите, усмихвайки се. Отново я целунах.

Един мъж отвори вратата на телефонната кабина и се засмя, като ни видя.

— Съжалявам… Исках да телефонирам… — Той се дръпна назад притеснен.

Погледнах часовника си. Беше почти шест и половина.

— Кога ни каза да се върнем леля Деб? — попитах.

— Вечерята е в осем. Дотогава ще сме там. — Кейт беше в добро настроение. — Нека се разходим по булеварда и да разгледаме антикварните магазини.

Закрачихме бавно по крайморския булевард на Брайтън, като се спирахме пред всяка ярко осветена витрина и се любувахме на изложените предмети. Спряхме и на един-два ъгъла в настъпващия сумрак, за да продължим това, което бяхме прекъснали в телефонната будка. Целувките на Кейт бяха сладки и девствени. Нямаше опит в любовта и макар че тялото й потрепери веднъж или два пъти в ръцете ми, нямаше страст в начина, по който ми отвръщаше.

На края на булеварда, когато обсъждахме накъде да продължим, внезапно зад нас блеснаха светлини. Обърнахме се. Заведението „Синята патица“ отваряше вратите си за вечерта. Изглеждаше приятно и уютно местенце.

— Какво ще кажеш за глътка алкохол, преди да се върнем? — предложих.

— Прекрасно — каза Кейт. И по този съвсем незабележителен начин направихме най-решителната си стъпка в следобедното разследване.

Влязохме в „Синята патица“

Барът бе покрит с голям лист блестяща мед. Крановете за наливна бира блестяха. Чашите искряха от чистота. Това беше малко, чисто и приветливо заведение, с топло осветление и оригинални маслени картини на рибарски селца по стените.

Кейт и аз се опряхме на бара, за да обсъдим видовете шери със съдържателя. Беше човек на около петдесет години, с военна стойка, с щръкнали мустаци, напомадени в краищата. Предположих, че е пенсиониран старши сержант. Но си знаеше работата и шерито, което ни препоръча, беше превъзходно. Бяхме му първите клиенти и продължихме да си бъбрим с него. Имаше приятния маниер на всички добри съдържатели на заведения, но под него усещах прикрита войнственост. Напомняше ми реакцията на газела, долавяща опасността в африканската савана, застанала нащрек, с разширени ноздри, дори когато всичко изглеждаше мирно и безопасно. Но не обърнах много внимание, защото проблемите му, мислех си наивно, нямаха нищо общо с мен.

Влезе още един мъж с момиче и ние с Кейт се обърнахме, за да пренесем питиетата си на една от малките, пръснати из помещението маси. Докато го правеше, Кейт се спъна, удари чашата си в ръба на бара и я счупи. Остро парче поряза ръката й и тя започна да кърви силно.

Барманът повика съпругата си, слаба, дребна женица с безцветна коса. Тя забеляза кръвта, капеща бързо от ръката на Кейт, и възкликна загрижено:

— Елате и я поставете под студената вода. Това ще спре кървенето. Добре, че не сте си оцапали хубавото палто.

Тя отвори вратичка в бара, за да ни пропусне в кухнята, която беше също така идеално чиста. На една маса встрани бяха наредени филийки хляб, масло, филета и нарязани салати. Бяхме попречили на жената на съдържателя в подготовката на сандвичите за вечерните клиенти. Тя отиде до раковината, отвори кранчето и подкани Кейт да сложи ръка под течащата вода. Стоях на прага на кухнята и се оглеждах наоколо.

— Толкова съжалявам, че ви причиних неприятности — каза Кейт, докато кръвта капеше в умивалника. — Всъщност това не е толкова лошо порязване. Само изглежда ужасно, защото очевидно е засегната някоя по-голяма вена.

— Въобще не ни притеснявате, скъпа — каза съпругата на бармана. — Сега ще ви намеря нещо за бинтоване. — Тя отвори едно чекмедже в кухненския бюфет, като погледна Кейт с окуражаваща усмивка.

Направих крачка напред, за да погледна по-отблизо нараняването. Незабавно се чу страшно заплашително ръмжене и черен елзаски дог се появи от един сандък до хладилника. Жълтите му очи се бяха втренчили в мен, муцуната му беше леко отворена, а горната устна бе дръпната назад и острите като бръснач зъби се виждаха ясно. На врата му имаше каишка, но не бе вързан. Отново дълбоко в гърлото му се надигна ръмжене.