Дик Франсис - Фаворит

В петък погребахме Бил на местното гробище. Присъстваха само роднини и близки приятели. Докато носех единия край на ковчега и се сбогувах мислено с Бил, почувствах, че няма да намеря покой, ако не отмъстя за смъртта му. Нямах представа как ще стане и, странно, не изпитвах усещането, че трябва да го направя час по-скоро. Ала един ден, обещах му аз, когато му дойде времето, ще се погрижа възмездието да сполети когото трябва.

Сестрата на Сила беше пристигнала за погребението и щеше да остане с нея още ден-два, затова, като пропуснах обяда, съобразявайки се с определеното ми тегло за състезанието на следващия ден, отидох в Лондон, където се заех с отдавна очакващите ме дела по застраховката и митническите такси на няколко пратки мед.

Служителите в кантората бяха много добри специалисти. Моята работа се състоеше в това да обсъдя с Хюс, заместника си, някои текущи въпроси, да взема някои решения, да одобря съставените вече от него планове и да подпиша купища документи и писма. Тези занимания рядко ми отнемаха повече от три дни в седмицата. В неделя имах задачата да пиша на баща си. Подозирах, че той прескача синовните встъпления и разказите за постиженията ми в конния спорт и острият му ум се съсредоточава направо върху седмичния отчет за сделките и прогнозите ми за бъдещото развитие.

Тези неделни отчети вече десет години се бяха превърнали в част от живота ми. Домашните могат да почакат, обикновено казваше той. Много по-важно за мен било да познавам всяка подробност от империята, която един ден ще наследя, и по тази причина ме караше непрекъснато да изучавам документите, които носеше от офиса вкъщи. Когато завърших гимназия, вече можех на секундата да преценя как ще ни се отразят колебанията в цените на суровините по световните пазари, въпреки че хабер си нямах в коя година е обезглавен Чарлз I.

В петък вечер с нетърпение очаквах вечерята с Кейт. Без дебелото палто и ботушите, които носеше в Плъмптън, тя беше още по-изумително красива. Беше облечена в лъскава червена рокля, проста и съблазнителна, а черната й коса се стелеше по рамената й. Излъчваше някаква вътрешна светлина, произтичаща от кипящата й жизненост. Прекарахме много весела и приятна, поне за мен, вечер. Хапнахме, потанцувахме и си поприказвахме.

Докато се поклащахме бавно на дансинга под звуците на романтичен блус, Кейт внесе единствената сериозна нотка в нашата вечер:

— Видях в сутрешния вестник бележката за съдебното разследване по повод смъртта на твоя приятел — каза тя.

Докоснах с устни косата й. Миришеше много хубаво.

— Смърт при злополука — измърморих отнесено, — но не смятам така.

Кейт възкликна леко и ме погледна.

— Ще ти разкажа цялата история, когато узная всичко — поясних, наслаждавайки се на извивката на шията й. Странно, помислих си, как е възможно да изпитваш едновременно две силни чувства. Удоволствието да се отдадеш на магията на танца с Кейт и пробождащото съчувствие към Сила, която се опитваше да се примири със самотата на стотина километра оттук, сред ветровитите хълмове на Котсуолдс.

— Разкажи ми сега — заинтригувано каза Кейт. — Ако не е злополука, какво е станало?

Поколебах се. Не исках действителността да се вмъкне и да измести магията на вечерта.

— Хайде, хайде — усмихнато ме подтикна тя, — не можеш да спреш дотук. Умирам от любопитство.

И така й разказах за жицата. Тя беше толкова изненадана, че спря да танцува и двамата останахме неподвижни на дансинга сред другите двойки, които се разминаваха и бутаха в нас.

— Боже господи — възкликна тя, — колко е… зловещо.

Накара ме да й обясня защо съдът е стигнал до това заключение и след като й обясних, че поради изчезването на жицата не са останали никакви доказателства, тя каза:

— Не мога да понеса мисълта, че някой ще се измъкне безнаказано след подобно отвратително деяние.

— Аз също, но ти обещавам, че доколкото зависи от мен, няма да позволя да стане.

— Точно така — сериозно произнесе тя. После отново влезе в ритъма на музиката, сложих ръце на тялото й и продължихме танца си. Повече не стана дума за Бил.

В онази вечер през по-голямата част от времето ми се струваше, че краката ми не докосват земята, а в колената си усещах някаква странна слабост. Кейт като че ли не го забелязваше, беше дружелюбна, в добро настроение, преливаща от оживление, без да изпада нито за миг в сантиментални чувства.

Когато й отворих вратата, за да седне в колата, изпратена от чичо Джордж да я прибере у дома, в Съсекс, бях открил колко болезнено е да си влюбен. Бях превъзбуден като изопната струна. И същевременно ме гризеше усещането, че тя навярно не изпитва подобни чувства към мен.