Дик Франсис - Фаворит

Тя прие комплимента без излишно стеснение, като нещо съвсем естествено.

— По-скоро леля Деб. Тя е малко по-нормална от чичо Джордж. И двамата са големи сладури.

— Те тук ли са? — поинтересувах се.

— Не — отвърна госпожица Елъри-Пен. — Чичо Джордж каза, че не бива, след като ми е връчил пропуск за нов свят, населяван изцяло от смели и привлекателни млади мъже, в краката ми да се мотаят разни възрастни роднини и да провалят целта.

— Чичо Джордж все повече започва да ми допада.

Госпожица Елъри-Пен ми отправи божествена усмивка, която обаче не съдържаше напразни обещания.

— Видяхте ли коня ми? Нали е душичка? — попита тя.

— Не съм го виждал. Допреди пет минути даже не знаех, че съществува. Чичо Джордж как така го е пратил при Пит? Просто е боднал пръста си и е казал „това е“, така ли?

— Не, мисля, че не е станало по този начин — засмя се тя. — Въпросът с конюшнята беше предварително проучен. Ако отидел при господин Грегъри, можело да го язди майор Дейвидсън. — Тя замислено сви вежди. — В понеделник, когато прочете във вестника, че майорът е починал при злополука, много се разстрои.

— Чичо ви познаваше ли го? — попитах небрежно, загледан в изкусителните вдлъбнатини около ъгълчетата на устните й.

— Не знам със сигурност дали го е познавал лично. Може би се е познавал с баща му. Няма баща, с когото да не се е срещал. Просто каза „О, боже, Дейвидсън е починал“ някак потресено и продължи да яде филийката си. Само че ни се наложи четири пъти да го молим с леля Деб да ни подаде мармалада.

— И това е всичко?

— Да. А вие защо се интересувате? — попита любопитно госпожица Елъри-Пен.

— А, просто ей така. Бяхме добри приятели с Бил Дейвидсън.

— Разбирам — кимна тя. Въпросът беше приключен за нея. — И така, какво трябва да правя в новата си роля на собственичка на състезателен кон? Нямам особено желание да се издъня още през първия ден. Всякакви обяснения и напътствия ще бъдат посрещнати добре, господин Йорк.

— Малкото ми име е Алън — подсказах й аз.

Тя ме огледа изпитателно. Погледът й ми подсказа по-ясно, отколкото с думи, че макар и млада, от опит знае как да отклонява нежеланите ласкателства и не се впуска в прибързани връзки.

Но накрая тя се усмихна и каза:

— Моето пък е Кейт. — Изрече го, сякаш ми поднася дар, и аз благодарно го приех.

— Какво знаете за конните състезания?

— Почти нищо. Кракът ми не беше стъпвал на хиподрум до днешния ден. — Произнесе го, сякаш това наистина е важен момент.

— А вие самата яздите ли?

— Определено не.

— Да не би чичо Джордж да е запален по конете? Може би ходи на лов? — предположих.

— Чичо Джордж е най-малко пристрастеният към конете човек, когото съм срещала. За него те са нещо, което хапе от едната и рита от другата страна. Колкото до лова, той казва, че има далеч по-приятни занимания от това посред зима, в най-неблагоприятни условия да преследващ някакви космати създания през наводнени полета.

— Да не би пък да залага? — засмях се. — Не тук, на хиподрума — другаде?

— Случвало му се е в деня на финала за купата да пита кой е спечелил дербито.

— И откъде тогава изникна Божествения?

— Щял да ми се разшири хоризонтът според чичо Джордж. Образованието ми следвало добре отъпканите пътища — пансион, училище за благородни девици, обиколка из Европа със зорки придружителки. Трябвало да изкарам миризмата на музеите от носа си.

— И по тази причина ви е подарил състезателен кон за двадесет и първия рожден ден — довърших фактите аз.

— Да. — Тя ме изгледа остро. Усмихнах се — бях успял да проникна зад фасадата. — Като собственичка не се налага да правите нищо особено, освен да отидете при онези клетки ей там — посочих й ги — преди четвъртата гонка и да наблюдавате оседлаването на коня. После отивате на парадния ринг с Пит, размотавате се там и правите умни изказвания за времето, докато пристигна и се запътя към старта.

— А какво да правя, ако спечели?

— Смятате ли, че ще победи? — Не бях сигурен до каква степен е наясно по отношение на коня си.

— Според господин Грегъри — няма.

Изпитах облекчение. Не исках да остане разочарована.

— След състезанието ще знаем за него много повече. Но ако се случи да финишира сред първите трима, ще го разседлаят ей там, до стаята с теглилките. В противен случай ще ни намерите тук, на поляната.

Наближаваше часът за първата гонка. Отведох прелестната госпожица Елъри-Пен на трибуните и изпълних намеренията на чичо Джордж, като я представих на няколко смели, привлекателни млади мъже. Със закъснение осъзнах, че докато приключа участието си в гонката за дебютанта, вероятно ще съм изпаднал в категорията „и други“ от състезавалите се за благоволението на госпожица Елъри-Пен.