Дик Франсис - Фаворит

— Ще се състезаваш ли в стипълчейза за аматьори, Алън? — Отново се държеше съвсем нормално и се усмихваше добродушно.

— Не. Виж, Пит… — подхванах.

Но той ме прекъсна:

— Един кон пристигна в конюшнята ми преди около пет-шест дни. Записан е за участие в днешния стипълчейз, клас „аматьори“. Бива си го жребчето, а и е в добра форма — идва от малка конюшня в Югозападна Англия — и новите собственици много държат да се състезава. Опитах да се свържа с теб по този повод сутринта, но ти вече беше излязъл.

— Как се казва? — поинтересувах се, защото всичките дълги предисловия ми говореха, че Пит иска да ме придума да поема ангажимент, който може би няма да ми е приятен.

— Божествен.

— Не съм го чувал. В какво е участвал досега?

— Ами не е кой знае какво. Той още е много млад…

— В какво точно е участвал? — прекъснах го.

Пит въздъхна и се предаде:

— Състезавал се е само два пъти, в Девън миналата есен. Не е паднал, но, ъъ… и двата пъти е хвърлил жокея си от седлото. Но тази сутрин мина учебните препятствия при мен съвсем прилично. Не мисля, че ще ти е трудно да го докараш безпрепятствено до финиша, а на този етап само това е важно.

— Пит, не ми се иска да ти отказвам, но… — подхванах.

— Собственичката много се надява ти да го яздиш. Първият кон й е, състезава се за пръв път с чисто новичка униформа с цветовете й. Доведох я със себе си. Тя много се вълнува. Казах й, че ще те попитам…

— Страхувам се… — подхванах отново.

— Поне се запознай с нея — помоли ме Пит.

— Знаеш много добре, че ако се запознаем, ще ми бъде по-трудно да откажа да яздя коня й.

Пит не го отрече.

— И естествено тя е от твоите мили, стари, немощни дами, скоро ще влиза в старчески дом и иска да си достави едно последно силно преживяване, преди да я постигне неизбежната съдба, нали?

С подобна сърцераздирателна история Пит ме беше примамил наскоро да яздя един слаб кон, въпреки че разумът ми подсказваше да не приемам. А немощната старица често ми се мяркаше по състезанията и засега нямаше никакви признаци, че неизбежната съдба се кани да я сполети.

— Този път — възрази Пит — не става въпрос за мила стара дама.

Бяхме стигнали до заграденото място за конете. Спряхме, Пит се огледа и махна с ръка на някого. С крайчеца на окото долових, че някаква жена се отправя към нас. Беше твърде късно, да се измъкна, освен ако не исках да изглеждам непростимо груб. Успях да измърморя една прочувствена ругатня в ухото на Пит. Обърнах се, готов да се запозная с новата собственичка на Божествен — жребеца, който обича да мята жокеите от гърба си.

— Госпожица Елъри-Пен. Алън Йорк — представи ни един на друг Пит.

Преди още тя да произнесе и думичка, с мен беше свършено. Първите слова, които излязоха от устата ми, бяха:

— За мен ще бъде удоволствие да яздя коня ви.

Пит изобщо не се стараеше да прикрива усмивката си.

Тя беше истинска красавица — с правилни черти, прекрасна кожа, усмихнати сиви очи, тъмна, лъскава коса, която стигаше почти до раменете й. Осъзнаваше какво въздействие има над мъжете, но кой ли можеше да й устои?

— Добре тогава — намеси се Пит. — Записвам те за аматьорите — това е четвъртата гонка. Ще дам униформата ти на Клем. — Той се отправи към стаята с теглилките.

— Толкова се радвам, че се съгласихте. — Каза момичето с равномерен алтов глас. — Подариха ми го за рождения ден. Малко проблемен подарък, не смятате ли? Чичо Джордж е много симпатичен, но понякога му щукват разни… Пуснал обява в „Таймс“ — представяте ли си, — че търси състезателен кон. Според леля ми получили петдесет предложения и чичо го купил, без изобщо да го е видял, защото харесал името. Решил, че ще ми е много по-забавно да получа кон за рождения си ден вместо традиционния гердан от перли.

— Чичо ви Джордж ми изглежда много интересен човек — потвърдих аз.

— Само че невинаги е лесно да се живее с него. — Имаше един маниер — произнасяше последните две-три думи от изречението с по-висок тон, въпросително, сякаш негласно прибавя „Не сте ли съгласен?“.

— Вие при него ли живеете? — попитах.

— Да. Родителите ми се развели в ранното ми детство, запилели се по четирите краища на света и така нататък…

— Жалко.

— Не си хабете съчувствието. Аз даже не си ги спомням. Зарязали ме на прага на чичо Джордж — в преносен смисъл, разбира се — на крехка двугодишна възраст.

— Чичо Джордж добре се е справил със задачата — казах, оглеждайки я с нескрито възхищение.