Дик Франсис - Фаворит

— Нищо особено. Останал при препятствието, след като линейката откарала майор Дейвидсън, и според Ръсел си седял там, докато обявили, че последната гонка се отменя.

Хващах се за сламки, но попитах:

— Появил ли се е с другите да си получи надницата?

Лодж ме погледна с интерес.

— Не — отвърна той, — повече не се върнал.

Инспекторът отново взе някакви листове.

— Това са показанията на Питър Смит, старши коняр в конюшните на Грегъри, където тренирали Адмирал. По неговите думи, след като избягал от хиподрума. Адмирал се е опитал да прескочи някакъв трънлив плет. Заседнал в него и там го уловили. Бил много уплашен и кървял. Гърдите, плешките и предните му крака целите били в драскотини и рани. — Той вдигна очи от листа. — Дори и да е останала следа от удара в жицата, вече е напълно невъзможно да я различим от другите.

— Извършили сте много щателно разследването — казах аз, — и при това в доста кратък срок.

— Да. Имахме късмет, че намерихме веднага всички, които ни трябваха.

Беше останал още само един документ. Лодж го взе и произнесе бавно:

— Това е докладът от аутопсията на майор Дейвидсън. Причина за смъртта — многобройни вътрешни наранявания. Черният дроб и жлъчката са разкъсани.

Той се облегна на стола и се вторачи в ръцете си.

— А сега, господин Йорк… налага се да ви задам няколко въпроса, които… — и той внезапно ме погледна в очите — няма да ви се сторят много приятни. Но се налага да ми отговорите. — Усмивката му беше напълно дружелюбна.

— Карайте направо — съгласих се аз.

— Влюбен ли сте в госпожа Дейвидсън?

Изправих се на стола си от изненада.

— Не — отвърнах.

— Но живеете с нея.

— Живея с цялото семейство.

— Защо?

— Нямам собствен дом в Англия. Когато се запознах с Бил Дейвидсън, той ме покани на гости през почивните дни. Хареса ми у тях, а и те вероятно ме харесаха. Така или иначе често ме канеха и постепенно гостуванията ми започнаха да стават все по-дълги. Накрая Бил и Сила ми предложиха да се преместя у тях. Но всяка седмица прекарвам ден-два в Лондон.

— От колко време живеете при семейството? — попита Лодж.

— От около седем месеца.

— Отношенията ви с майор Дейвидсън приятелски ли бяха?

— Да, много.

— Ас госпожа Дейвидсън?

— Също.

— Но не сте влюбен в нея?

— Много съм привързан към Сила. Но все едно като към по-голяма сестра — поясних аз, опитвайки се да сдържам гнева си. — Тя е с десет години по-голяма от мен.

Изражението на Лодж ясно подсказваше, че възрастта няма никакво значение в случая. В този момент изведнъж се сетих за полицая в ъгъла, който записваше отговорите ми.

Отпуснах се и спокойно казах:

— Тя много обичаше съпруга си, а и той нея също.

Ъгълчетата на устните на Лодж потръпнаха. За моя изненада изглеждаше като че ли развеселен. Той отново подхвана въпросите си:

— Доколкото разбирам, майор Дейвидсън е бил водещият в Англия жокей аматьор в надбягванията с препятствия.

— Да.

— А вие сте заели второто място преди година, след първия си сезон в Англия?

Изгледах го и казах:

— Доста сте осведомен за човек, който до вчера не подозираше за съществуването на този спорт.

— Вярно ли е, че сте били на второ място след майор Дейвидсън в класацията на аматьорите миналата година? И вярно ли е, че по всяка вероятност отново сте щели да останете втори? Не е ли също така вярно, че сега, след неговото отпадане, ще оглавите ранглистата?

— Отговорът на първите два въпроса е „да“, а на последния — „надявам се“.

Подтекстът във въпросите му беше ясен, но аз нямах намерение да започна да се оправдавам, преди да ми бъде отправено обвинение. Зачаках. Ако инспекторът смяташе да развие хипотезата, че съм се опитал да раня или да убия Бил, за да се сдобия със съпругата му, да го изместя в класирането или и двете, взети заедно, щеше да му се наложи да го направи сам.

Той обаче спря дотук. Измина цяла минута. Аз не помръдвах. Накрая Лодж се усмихна и каза:

— Е, мисля, че това е всичко, господин Йорк. Информацията, която ни дадохте вчера, и днешните ви отговори ще бъдат напечатани и оформени като показания. Ще ви бъда благодарен, ако впоследствие ги прочетете и ги подпишете.

Полицаят с бележника стана и излезе във външното помещение.

— Разследването на причините за смъртта на майор Дейвидсън ще се състои в четвъртък. Ще бъдете призован като свидетел. Госпожа Дейвидсън — също, в качеството си на лицето, опознало тялото. Ние ще й се обадим.