Дейвид Балдачи: Кинг и Максуел

– Най-малкото, което можем да направим, е да върнем пистолета – тихо каза той и отметна кичур влажна коса от челото си. – Ще го направим още утре.

– Благодаря – каза Мишел.

Не след дълго стигнаха до апартамента ѝ, където Шон беше оставил колата си – лексъс кабрио. Лендкрузърът влезе в подземния гараж и той ѝ подаде ключовете.

– Ще се оправиш, нали?

– О, да. Една гореща вана и всичко ще бъде наред. А ти не забравяй да сложиш лед на коленете си.

– Гадно е да остаряваш.

– Ти не си стар.

– Все още не, но натам вървя – отвърна той, разклати ключовете на лексъса и добави: – Утре изкарай лодката и направи няколко дължини по Потомак, дори да е студено. Гребането винаги те ободрява.

– Престани да се тревожиш за мен, Шон. Няма опасност отново да превъртя.

– Ти никога не си превъртала – отчетливо изрече той.

– Но натам вървя – повтори думите му тя.

– Имаш ли нужда от компания тази вечер?

– Не, но благодаря, че попита.

– Сигурен съм, че Тайлър Уинго ще се оправи.

– Вероятно.

– Все пак ще отидем да върнем пистолета, пък да става каквото ще.

– Мерси за подигравката.

– Не ти се подигравам. Опитвам се да бъда дипломатичен.

– В такъв случай мерси за дипломатичността.

След тези думи Мишел се обърна и тръгна към асансьора.

Шон я изчака да влезе в кабината. Не би трябвало да се тревожи за нея. Със собствените си очи беше виждал как се справя с петима мъже наведнъж, без дори да се изпоти.

Но въпреки това я наблюдаваше и продължаваше да мисли за нейната безопасност. Може би в това се криеше същността на партньорството.

Влезе в колата си, запали мотора и потегли. Караше бавно, доста под разрешената скорост.

Сам Уинго гледаше картата.

Първо, беше изгубил товара, а без малко не изгуби и живота си. Второ, бензинът на пикапа, който беше избрал, свърши насред Афганистан – на едно от онези места, където никой не би искал да остане без гориво.

Нямаше кой знае какъв избор. На север се простираха три държави, чиито имена завършваха на "стан", на запад беше Иран, а на югоизток се намираше Пакистан. Нито една от тях не предлагаше сигурен път за бягство. Да си американец тук може би беше по-добре, отколкото да си американец в Иран, а дори и в Пакистан. Но Уинго беше наясно къде иска да отиде – в Индия. Нещо почти невъзможно, тъй като за да стигне до там, трябваше да мине през една от държавите със "стан" и да прекоси западния край на Китай. Индия просто беше прекалено далече.

След като бензинът свърши, Уинго успя да спазари резервната камила на някакъв бедуин. Даде му повече пари в местна валута, отколкото той вероятно бе виждал накуп в живота си. С камилата измина един от най-тежките терени в страната под изпепеляващите лъчи на слънцето.

Продължи и през нощта и призори се добра до околностите на Кабул. Тук вече имаше покритие за мобилния му телефон. По време на пътуването го беше изключил, за да пести батерията.

Обади се на прекия си началник, полковник Леон Саут.

– Какво стана, по дяволите? – попита Саут.

– Надявах се вие да ми кажете, сър – отвърна Уинго.

– Къде си?

– Попаднах на засада. Бяха десетина души.

– Къде си, Сам?

Уинго изпита безпокойство от начина, по който полковникът му зададе два пъти един и същ въпрос.

– Нищо не можех да направя. Както ви казах, бях сам срещу десетима. Командирът се легитимира като агент на ЦРУ. Документите му приличаха на истински, но аз не му повярвах.

– Глупости!

– Тим Саймънс. Проверете го. Каза, че бил от Небраска.

– Няма да проверявам никого, докато не се появиш.

– Нищо не можех да направя, сър.

– Камионът ти беше миниран, Уинго. Приемам, че не си го взривил, тъй като разговаряш с мен. А това представлява грубо нарушение на една категорична заповед. Защо още си жив, след като си имал съмнения относно тези хора?

– Заради документите на командира им. Въпреки съмненията ми не исках да рискувам и да убивам наши хора.

– Не ми пука за документите му, ако ще на тях да е пишело, че е Исус Христос! Осъзнаваш ли какво си направил?

– Донякъде.

– Къде е камионът?

– Не знам.

– А товарът?

– Последно беше в него.

– Лоша работа, Уинго. Много лоша.

– Знам.

– Но ако си направил нещо с товара… – започна Саут.

– Мислите ли, че щях да си губя времето да разговорям с вас, ако го бях откраднал? – безцеремонно го прекъсна Уинго.

– Не го изключвам. Особено ако си решил да си прикриеш задника.