Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

– Най-любезно ви молим да стоите настрана от семейство Уинго – каза той. – В момента те изживяват тежък момент и не се нуждаят от вмешателство.

– Как разбрахте за нас?

– Армията разполага с много ресурси.

– Нима сте толкова загрижени за всички семейства на загинали военнослужещи?

– Не, загрижени сме само за онези, на които се натрапват хора като вас. За щастие, малцина падат толкова ниско.

– Това е вашето мнение, което, между другото, е напълно погрешно – твърдо отвърна Мишел.

– Баща му е загинал по време на служба и момчето беше надлежно уведомено. Нямам представа какво е поискало от вас, но при всички случаи вие не би трябвало да приемете. За мен просто се възползвате от един съсипан от мъка младеж. Може би го правите, за да изкарате някой долар или пък да натрупате точки пред някого. А може би просто ви е мъчно за него. Не знам и не ме интересува. Но най-настоятелно ви моля да оставите семейството на мира, за да може да преживее мъката си. – Мъжът замълча за момент, после отчетливо попита: – Достатъчно ясен ли бях, госпожице Максуел?

– Кристално ясен, капитан Джоунс – кимна Мишел.

Той се завъртя на токове и тръгна обратно към колата си. Десет секунди по-късно вече го нямаше.

Мишел остана на мястото си, замислено почуквайки с пръсти по волана. Военната полиция наблюдаваше случая. Военната полиция изпращаше категорично послание: стойте далече от семейство Уинго. Най-вероятно бяха разговаряли и с Тайлър. Може би бяха подслушвали телефона му, бяха разбрали за тази среща и веднага се бяха намесили. Това обясняваше неочакваното му решение да се откаже от услугите им.

Тя набра номера на Шон и му разказа за случилото се.

– Ти какво мислиш? – попита той.

– Този Джоунс изглежда автентичен, но може би знае само толкова, колкото да ни отправи недвусмислено предупреждение.

– Като добавим и отношението, на което се натъкнах в Пентагона, започвам да си мисля, че нещата изглеждат много подозрителни – отвърна Шон. – Въпросът е какво ще правим оттук нататък.

– Все още не сме върнали маузера – подсказа му Мишел.

– Без съмнение военната полиция ще наблюдава къщата. Ако ни засече там, едва ли ще ни се размине само с любезно предупреждение.

– Не мисля, че ще ни подложат на водни мъчения.

– Има и по-лоши неща от тях.

– Например?

– Осакатяване. Смърт.

– Стига! Все пак говорим за правителството на САЩ. Но просто не мога да оставя нещата така. Мисля, че и ти се чувстваш по същия начин. Тайлър крие нещо. Убедена съм, че се нуждае от помощта ни, но и него са го предупредили. Съмнявам се, че дори армията може да си позволи да изпрати специален човек на някакъв заснежен паркинг само за да вкара в пътя такива като нас, решили да се "възползват" от нещастието на едно обикновено семейство.

– Права си. Нещо не е наред.

– Ти също си прав, най-вече за стената, издигната около семейство Уинго. Ако се опитаме да я преодолеем, със сигурност ще си имаме неприятности. А от това следва, че трябва да подходим по друг начин, нали?

– След като не можем да влезем в контакт с момчето, може би трябва да проучим миналото на баща му. Тайлър спомена, че е работил във фирма ДТИ със седалище в Рестън. Ще започнем от нея.

– Твърде вероятно е да бъдем разкрити, ако отидем там.

– Няма нужда да ходим. Нали за това има интернет.

– Добре де, можеш да чукаш по клавиатурата колкото си щеш, но аз възнамерявам да свърша малко истинска работа.

Мишел отново насочи поглед към "Панера".

– Каква например? – попита Шон. – Не искам да действаш, без да сме обмислили нещата. Нали помниш какво се е случило с британската лека кавалерия при атаката на Балаклава? Били са пометени заради грешката на един човек.

– На един мъж – това е ключовата дума. Ако атаката беше ръководена от жена, нямаше да се стигне до такава касапница.

– Добре де, какво мислиш да направиш?

– Да поговоря с една тийнейджърка за неин съученик. Чисто по женски.

Мишел изключи телефона, скочи в снега и тръгна обратно към бистрото. Възнамеряваше да разбере от Кати Бърнет доколко е загрижена за Тайлър Уинго.

– Здрасти, Кати.

Момичето вдигна глава от лаптопа си и срещна погледа на Мишел, застанала до нея с табла, на която имаше купичка супа, хляб и чаша кафе.

– О, здравейте.

– Може ли да седна при теб?

– Нали бяхте с Тайлър? – огледа се Кати.

– Той отиде на плуване, а аз мислех да тръгвам, но заваля доста силно. Реших, че чаша кафе и една супа ще ми дойдат добре.