Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

– Така е, Тайлър – тихо отвърна тя. – Никой не може да ти го върне.

– Аз… Мислех си за снощи… Предполагам, че… – Гласът му заглъхна, а сърцето на Мишел се сви от жалост.

– Ако искаш да се оттеглим, няма проблем – каза тя. – Решението си е твое и няма смисъл да се измъчваш. Имаш достатъчно други проблеми.

– Аз… Мисля, че точно това трябва да направите… да се оттеглите...

– Сигурен ли си?

Той кимна.

– Затова питам колко ви дължа. Нося пари.

– Задръж си ги. Консултациите са безплатни.

– Сигурна ли си?

– А ти? – засече го тя.

– Трябва да тръгвам – промърмори Тайлър с наведена глава.

– Да, чака те тренировка по плуване.

Момчето се изправи, но Мишел го спря.

– О, трябва да ти върнем пистолета на баща ти. Не го донесох със себе си, но довечера ще се отбием да го оставим. Ще си бъдеш ли вкъщи?

– Ами не знам – нервно отвърна Тайлър. – Може да изскочи нещо.

– Няма проблем. Ще го оставим на мащехата ти. Така добре ли е?

Момчето се обърна и хукна към изхода. Разстоянието не беше голямо, но той на два пъти се обърна да я погледне.

Тя остана на масата. В главата ѝ се въртеше един-единствен въпрос: кой беше успял да сплаши Тайлър Уинго?

Когато Мишел излезе от "Панера", снегът се беше усилил.

Годините в Сикрет Сървис я бяха научили да разделя околния свят на отделни фрагменти и да търси опасността в най-близките. Този инстинкт продължаваше да ѝ служи, въпреки че отдавна вече не работеше в службите. В момента вътрешните ѝ антени трептяха предупредително.

Паркингът беше пълен едва наполовина, но предвид огромните му размери колите там пак бяха много. Вниманието ѝ обаче беше привлечено от един-единствен автомобил.

С правителствени номера, изключен мотор и самотна фигура зад волана. Почти покрит от снега, което говореше за доста продължителен престой. Липсата на стъпки наоколо подсказваше, че никой не е слизал от него. Нещо, което беше доста странно предвид факта, че това беше мол, посещаван от хора, които бързат да напазаруват и да потеглят към домовете си. Но този човек беше паркирал и седеше търпеливо с изгасен двигател въпреки студа. Очевидно чакаше нещо.

Или някого. Може би мен, каза си Мишел.

Тя се качи в лендкрузъра и запали двигателя. Не откъсваше поглед от седана с правителствени номера. Силуетът зад волана беше неподвижен. В момента, в който бе склонна да приеме, че заключенията ѝ са погрешни, ситуацията претърпя рязка промяна.

Силуетът се превърна в мъж с широки рамене и късо подстригана коса, облечен в дълго тъмно палто. Носеше черни униформени обувки, а върху ръкавите на дългата дреха личаха нашивки.

Нашивки, а не звезди. Това е нормално, помисли си Мишел. Едва ли биха изпратили някой генерал да се разправя с нея.

Изчака го да се приближи и свали страничното стъкло.

– Трябва да сте здравата премръзнали в тази кола – подхвърли тя. – Защо не се качите при мен да се постоплите?

Вместо отговор мъжът показа служебната си карта.

– Капитан Одри Джоунс, военна полиция – прочете тя. – Какво мога да направя за вас?

– Току-що се срещнахте с Тайлър Уинго, нали? – попита Джоунс.

– След като казвате...

– Защо?

– Това е поверително.

– Доколкото ми е известно, вие сте частен детектив.

– След като казвате… – повтори тя. – В такъв случай не бива да се учудвате защо не мога да ви разкрия подробности.

– Уинго е малолетен и не може да ви бъде клиент.

– Напротив, може – възрази Мишел.

– Но за какво му е детектив?

– По много причини. Вас какво ви интересува?

– Съвсем наскоро е изгубил баща си.

– Знам.

– Той е уплашен и беззащитен, а армията не желае някой да се възползва от сегашното му състояние. Поискахте ли му пари?

– Защо си мислите, че целта ми е да измъкна пари от един скърбящ тийнейджър?

– А не е ли?

– Всъщност с това си изкарвам хляба. Преглеждам вестниците за имената на убити бойци, след това издирвам съкрушените им деца и забогатявам, като прибирам по долар от всяко. Как ви звучи това?

– Известно ни е, че сте бивш агент на Сикрет Сървис, когото са помолили да напусне.

– Всъщност ми предложиха удължаване на договора, но аз предпочетох да си подам оставката. Беше доста отдавна.

– Двамата с партньора ви сте разследвали доста важни случаи – серийни убийци, ЦРУ, националната сигурност.

– Спрете, защото ще се изчервя.

Джоунс направи крачка напред и се наведе. Главата и раменете му почти запълниха прозореца.