Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

– Казаха, че частта му е била дислоцирана в Кандахар. Застреляли го по време на нощна патрулна обиколка.

– Кой го е застрелял? – попита Шон. – Талибаните, "Ал Кайда" или някой предател от редовната армия на Афганистан?

– Казаха ми, че не знаят, но са организирали издирване на извършителя.

– Там се води война, Тайлър – бавно рече Шон. – Дават се жертви. Сигурен съм, че армията ще направи всичко възможно, за да открие и накаже убийците на баща ти.

– Кога ще докарат тленните му останки на военновъздушната база "Доувър"? – попита Мишел.

– Изобщо не засегнаха този въпрос – отвърна Тайлър.

– Но в "Доувър" докарват всички американски войници, загинали по света – сбърчи вежди Мишел. – И обикновено канят близките им да ги посрещнат. Следва погребение във военното гробище "Арлингтън". Тази чест се оказва на всички, загинали по време на бойни действия.

– Откъде знаеш това? – учудено попита Шон.

– Снощи направих кратко проучване.

– Преди или след релаксиращата вана? – тихо подхвърли той.

– Не казаха нищо за никаква база – рече Тайлър.

– Е, може би по-късно ще стигнат до детайлите. А майка ти… – Срещнал острия поглед на момчето, Шон побърза да се поправи: – Извинявай, исках да кажа мащехата ти… Тя спомена, че ще ви посетят и други представители на армията. Може би ще разполагат с информацията, за която говорим. Ти не я ли попита?

– Не. Когато тръгвам за училище, тя все още спи.

– Изненадан съм, че днес изобщо ти се ходи на училище, Тайлър – внимателно подхвърли Шон. – Със сигурност си изкарал тежка нощ.

Момчето само сви рамене и промърмори нещо, което двамата партньори не успяха да доловят.

– Може би трябва да звъннеш на мащехата си и да я попиташ – каза Шон. – Хайде, обади ѝ се още сега.

Тайлър обаче предпочете да ѝ изпрати есемес.

Шон и Мишел се спогледаха. Тя се усмихна и устните ѝ безмълвно оформиха нещо, което би трябвало да означава "нали ти казах".

– Отговорът едва ли ще дойде скоро – отбеляза Тайлър.

– Защо? Не държи ли телефона близо до себе си?

– О, винаги е с нея. Но когато види, че есемесът е от мен, няма да се разбърза да ми отговаря.

– Дай да караме направо – отсече Шон. – Тук не става ли въпрос за така наречения "синдром на злата мащеха"?

Лицето на Тайлър почервеня и стана почти като косата му.

– Не казвам, че е зла – смотолеви той. – Просто не е в час. Тя е много по-млада от татко. Така и не успях да разбера защо изобщо се ожени за нея.

– А какво се случи с майка ти? – попита Мишел.

Тайлър машинално започна да къса книжния етикет на бутилката и да хвърля парченцата на масата.

– Разболя се и умря – промълви след известно време той. – Преди четири години.

– А баща ти кога се ожени отново?

– Има ли значение? – сопна се момчето. – Искам просто да разбера какво е станало с него. Другото е някаква тъпотия, която няма връзка с това.

Доловила повишения тон, красивата брюнетка се обърна към тях.

Тайлър срещна погледа ѝ и се смути. Сведе глава и закова очи в купчинката хартиени късчета пред себе си.

– Знам, че ти е трудно, Тайлър – каза Мишел и сложи ръка на рамото му. – Аз също изгубих майка си внезапно. Но искам да знаеш, че колкото повече подробности ни станат известни, толкова по-лесно ще стигнем до някакво решение. Никога не знаем какво може да се окаже важно в едно разследване. Разбираш това, нали?

Тайлър облиза напуканите си устни и отпи глътка вода.

– Ожениха се преди около година. Не правиха сватба. Отишли да подпишат пред съдия. Татко не ми каза нищо преди това, а аз дори не я бях виждал. Познавали са се отскоро. Тя е с петнайсет години по-млада от него. Шантава работа.

– Разбирам – кимна Шон. – Наистина звучи шантаво.

– И още как – въздъхна момчето.

– Баща ти беше професионален военен, така ли? – попита Мишел.

– Служил е много дълго, преди да се уволни – каза Тайлър. – Но в един момент му изпратиха нова призовка. Беше ходил два пъти в Афганистан. Когато се уволни, очаквах да си остане у дома, но не се получи. Дотогава не знаех, че резервистите също ги изпращат на война.

Шон извади тефтерче и започна да си записва нещо. Мишел го погледна с признателност.

– На колко години беше баща ти? – попита Шон.

– На четирийсет и пет.

– Завръщането в армията е доста трудно на тази възраст.

– Вероятно е така. Но не и за баща ми. Той поддържа страхотна физическа форма – бяга, вдига тежести. Освен това отлично владее карате. Има три черни пояса. Понякога плуваше с мен. Дълго време издържаше на темпото ми. Малко са мъжете на тази възраст, които могат да го направят. А на всичкото отгоре редовно участваше в триатлони.