Дейвид Балдачи - Част от секундата

— Е, хубаво е да си потребен.

— Ще остана наоколо два-три дни, докато проведа разговорите и разуча някои подробности. Обади ми се, но не протакай много. Ако няма да работиш с мен, ще трябва да продължа сама. Разполагам с частен самолет. Искам да ти помогна и смятам, че работата е най-доброто лечение.

— Защо, Джоун? Защо искаш да ми помогнеш?

— Наречи го връщане на стар дълг.

— Нищо не ми дължиш.

— Дължа ти повече, отколкото подозираш. Сега го разбирам съвсем ясно.

Тя бързо го целуна по бузата, обърна се и излезе.

Телефонът иззвъня. Кинг грабна слушалката и грубо изрече:

— Ало.

Обаждаше се Мишел.

— Вече чух. Пристигам след половин час — каза тя. Кинг мълчеше. — Шон, добре ли си?

Той погледна през прозореца към потеглящата кола на Джоун.

— Много добре.

Кинг се изкъпа набързо в банята към стаята за гости, после седна зад бюрото в кабинета си. Дълбоки бръчки прорязаха челото му, докато записваше по памет думите от бележката, намерена върху трупа на Уайтхед.

Историята се повтаря, сър Кингман. Ако можете, опитайте се да си спомните къде бяхте през най-важния ден от своя живот. Знам, че сте умен, но напоследък се поотпуснахте, тъй че навярно ще трябва да Ви подскажа. Ето: 10:32 ч. сутринта, 26091996. Колко стърчене на пост! Колко полагане на жалони! Чакам с нетърпение да се видим в най-скоро време.

Двайсет и шести септември 1996 година, 10:32 часа сутринта — точното време, когато бе убит Клайд Ритър. Какво можеше да означава това? Беше се съсредоточил тъй дълбоко, че изобщо не я чу да влиза.

— Шон, добре ли си?

Той подскочи и изкрещя. Мишел нададе писък и се отдръпна.

— Божичко, стресна ме.

— Аз ли съм те стреснал? Дявол да го вземе, не си ли чувала, че преди да влезеш, трябва да почукаш?

— Почуках. Стоях отпред пет минути, но никой не ми отговори. — Тя погледна листчето. — Какво е това?

Той се успокои и отговори:

— Бележка от миналото ми.

— От далечното минало ли?

— Случайно да си чувала датата 26 септември 1996 година?

Мишел явно бе чувала. След кратко колебание Кинг й подаде бележката.

Тя изчете текста и вдигна очи.

— Кой би могъл да я остави?

— Същият, който е донесъл трупа на Сюзан Уайтхед в моята баня. Комбинирана пратка. Предполагам, човекът е искал на всяка цена да забележа посланието.

— Тук ли е била убита?

— Не. Полицията смята, че рано тази сутрин е била нападната, убита и после донесена тук.

Мишел сведе очи към листчето.

— Полицията знае ли за това?

Кинг кимна.

— Оригиналът е при тях. Аз направих това копие.

— Някакви мисли относно автора?

— Да, но не са твърде логични.

— Джоун беше ли тук, когато се случи?

— Да, но няма нищо общо.

— Знам, Шон. Не намеквах това. Как вървят работите ти с нея?

— Ще й се обадя, че смятам да приема предложението, и по-късно ще отида да го обсъдим.

— А дотогава?

— Връщаме се в Боулингтън.

Мишел го погледна с изненада.

— Мислех, че си приключил с хотел „Феърмаунт“.

— Да, приключих. Но искам да разбера как се е издържала една безработна камериерка и кой е натъпкал пари в устата й.

— Не знаеш дали това е свързано с убийството на Ритър.

— Напротив, знам. И последният въпрос е най-интересен. — Мишел го гледаше въпросително. — Кого е видяла Лорета Болдуин в онзи килер?

— Благодаря, че прие да се срещнеш с мен — каза Джоун.

Джефърсън Паркс седеше срещу нея в малката столова на мотела, където бе отседнала. Той я изгледа предпазливо.

— Отдавна не се бяхме виждали.

— Шест години — каза тя. — Обединената следствена група в Мичиган. Тайните служби и федералните шерифи получиха великодушното разрешение да носят куфарите на ФБР.

— Доколкото си спомням, ти разгада цялата история и се погрижи всички да разберат за това.

— Да, умея да вдигам шум около себе си. Ако бях мъж, нямаше да ми се налага.

— Я стига, наистина ли мислиш така?

— Не, Джефърсън, не мисля, а знам . Да ти цитирам ли примери? Хиляди са на върха на езика ми.

— Заедно с цяла цистерна отрова — промърмори тихичко Паркс, но на глас каза: — И тъй, за какво искаше да ме видиш?

— За случая Хауард Дженингс.

— Какво по-точно?

— Просто се чудех докъде си стигнал. Чисто колегиален интерес.

— Знаеш, че не мога да говоря за текущо разследване.

— Можеш обаче да споделиш някои сведения, които не са поверителни и няма да застрашат разследването, но засега не са станали обществено достояние.

Паркс сви рамене.