Дейвид Балдачи - Игра на часове

— Не те разбирам, Еди. Ако искаш да умра…

— Не, няма да умреш, поне не от моята ръка.

Изведнъж масивната длан на Еди се стрелна напред и грубо го блъсна в гърдите. Кинг отхвръкна назад и потъна с главата надолу.

Еди изтича на носа, тласна дросела напред и скутерът полетя в мрака още преди Кинг да изплува.

Когато подаде глава над водата, видя, че скутерът прави завой и се връща към него.

Завъртя се и с всичка сила заплува настрани. Защо онзи мръсник просто не го застреля? Защо трябваше да го прегази? Докато мощната машина се приближаваше, Кинг сякаш почувства как грамадните витла се впиват в плътта му и водата почервенява от кръв.

В последния момент скутерът свърна настрани и го подмина. Еди извика:

— Благодаря, че попита за брат ми, Шон. Това ти спаси живота. Всичко хубаво.

Скутерът прелетя с рев край Кинг, отдалечи се, превърна се в точица и изчезна сред мрака.

— Силвия! Силвия! — изкрещя Кинг.

Напразно. Той извърна глава, огледа се и най-сетне проумя защо мястото му изглежда тъй познато. Кеят, който виждаше, беше неговият кей. Бяха в неговия залив! И неговата моторница си беше на мястото.

Скутерът обаче вече бе изчезнал от поглед. Как да ги догони, преди да е станало късно?

И тогава изведнъж осъзна какво бе казал Еди. Пълен кръг. Той описва пълен кръг.

Кинг заплува с всичка сила към кея.

Мишел караше с максимална скорост през мрака към къщата на Силвия, когато Уилямс пристъпи до нея.

— Връзката прекъсна — мрачно съобщи той.

— Сигурно е от бурята.

— Да, сигурно — съгласи се той.

Тя погледна небето.

— Не виждам хеликоптер.

— Дявол да го вземе, Мишел, в такова време? Какво очакваш? Не можеш да рискуваш живота на хората.

— Защо пък не? Девет години съм правила точно това в тайните служби!

— Стига де, правим каквото можем…

— Какво беше това? — внезапно попита тя.

— Кое?

— Телефонът! — извика тя. — Моят телефон. Къде е?

— Отзад на седалката.

— Поеми управлението.

Тя грабна телефона и натисна бутона за връзка. Когато чу гласа, сърцето й заподскача.

— Мишел, успя ли да чуеш нещо по телефона?

— Да. В момента двамата с Тод пътуваме с катер към къщата на Силвия. Обадихме се на всички.

— Слушай, Силвия все още е в ръцете на Еди. Сега той отива към залива, над който открихме първото тяло. Знаеш ли къде е?

— Да.

— В момента отивам натам с моята моторница.

Без да изпуска телефона, Мишел изтича в кабината, сграбчи щурвала и направи остър завой. За момент палубата се наклони почти отвесно. Уилямс отново падна.

— Идвам. Десет минути. Ще пратим всички натам. И още нещо, Шон.

— Да?

— Благодаря, че си жив.

Еди насочи носа право към ивицата червеникава глина по брега на заливчето, изключи двигателя и остави скутера да изскочи на брега. Посегна да отвори вратата на каютата.

— Хайде, докторке, да тръгваме.

Струята пяна от пожарогасителя го улучи право в лицето. Той залитна назад и усети как металният цилиндър го блъсна по главата. Заслепен, Еди се хвана за лицето и рухна на колене. Но усети как Силвия притичва край него, протегна ръка и я препъна.

— Пусни ме, мръснико, пусни ме — изпищя тя.

Еди избърса лицето си с длан. Очите му пареха ужасно. Сграбчи Силвия за яката, вдигна я във въздуха и я метна на калния бряг. Тя се стовари тежко долу и остана да лежи неподвижно.

Еди отвори шкафчето, извади брадвичка с къса дръжка и скочи от носа. Нагази във водата и натопи глава, за да изчисти лицето си от мръсотията. Изправи се, погледна към езерото и мълниите в далечината, въздъхна дълбоко, обърна се и тръгна към Силвия.

— Ставай.

Тя мълчеше.

Той я подритна в ребрата.

— Казах да ставаш.

— Мисля, че ръката ми е счупена — изхленчи тя.

— Коя?

— Лявата.

Еди посегна, сграбчи я за лявата ръка и дръпна нагоре. Силвия изпищя от болка.

— По дяволите, ще ме убиеш, негоднико!

— Точно това ще направя.

И той я повлече към гората.

Моторницата на Кинг се носеше по водата. Той се озърна и видя на около петстотин метра зад себе си примигващи светлини. Включи телефона, който някак бе оцелял след потапянето.

— Ти ли си зад мен?

— И те догонвам — отвърна Мишел.

Кинг намали скоростта, за да навлезе в тясното заливче. Щом видя изоставения скутер, веднага изключи светлините.

— Добре — каза по телефона той, — изглежда, че са слезли на брега.

Катерът на Мишел се появи пред входа на заливчето. Тя намали скоростта, изключи светлините и спря в плитчината до моторницата.