Дейвид Балдачи - Игра на часове

ТЕАТ

Кинг огледа буквите, после се озърна към Уилямс.

— Теат? Какво означава тази безсмислица? Сигурен ли си, че е бил Еди, а не някой малолетен хулиган?

— Не, не съм сигурен. Всъщност изглежда точно така. Но „Газет“ не е много далеч от мотела, където загина Бейли.

Кинг огледа стаята.

— За какво му е трябвало да идва тук?

Мишел посочи чекмеджетата с микрофилми.

— Може би е търсил нещо в тия шкафове.

— Голямо ровене би паднало, ако човек не знае какво точно търси — каза Кинг, после със загрижено изражение се завъртя към Уилямс. — Пази се, Тод. Много се пази.

— Нямам желание да свърша с нож в гърдите. Осигурил съм си денонощна охрана. Жалко, че Чип не прие да осигуря и на него.

— Може би е вярвал, че няма да се случи точно на него — каза Мишел. — Или е бил твърде горд.

— Или наистина е смятал Еди за свой приятел — подхвърли Уилямс.

— Няма що, чудесен приятел — отбеляза Кинг. — Как върви издирването?

— Зле. Твърде много гори и черни пътища има наоколо. И не стига това, ами всичко живо в този и трите околни щата звъни на полицията. Все Еди им се привижда — три метра висок, с нокти и кървава паст, от която висят човешки крайници. Господ ми е свидетел, нямам представа как изобщо успяваме да хванем някого в тази страна.

— Нужно е само едно точно сведение — напомни Мишел.

— Докато го получим, може и да престарея — отвърна Уилямс.

Мишел погледна партньора си.

— Ти какво мислиш, Шон?

Той уморено поклати глава.

— Мисля, че след толкова усилия Еди пак ръководи играта и започваме отначало.

Кинг и Силвия току-що бяха приключили вечерята в нейния дом. Детективът си бе взел кратък отпуск от охранявания лагер в имението на Батъл. Но в края на алеята пред дома на Силвия пазеше помощник-шериф — в случай че някой се опита да наруши уединението им.

Силвия опипа гривната на китката си.

— Според теб къде се укрива?

Кинг сви рамене.

— Може да е на хиляда километра, а може и да е на две крачки от нас.

— Той смачка черепа на Джийн Робинсън. И гръкляна на онзи полицай в съда. А ударът с нож в гърдите на Чип Бейли беше толкова силен, че острието стигна до гръбначния стълб! Да не говорим за онова, което направи със Сали Уейнрайт и другите хора. Малко остана да убие дори теб.

— И все пак не е убил Томи Робинсън.

— Мислиш ли, че това го оправдава? — рязко попита тя.

Той я погледна над ръба на чашата си.

— Не. — Изправи се и взе бутилката вино, която беше донесъл. — Този сорт е най-подходящ за пиене на открито.

Беше му омръзнало да говори за Еди. Повдигаше му се от тази тема.

Слязоха по стъпалата до малкия кей на Силвия.

— Кога монтира площадката? — попита Кинг.

— Миналата година. Обичам да седя и да гледам към езерото.

— Хубаво място имаш, макар че би трябвало да предвидиш и удобства за лодки.

— В лодка ми прилошава. И не плувам много добре.

— С удоволствие ще те науча.

Седнаха и си наляха вино.

— Някой ден ще те изведа с моята лодка — каза след малко Кинг. — Всъщност езерото е много безопасно.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно.

Мъжът плуваше под вода, като на всеки петнайсет метра предпазливо подаваше глава над повърхността, бързо поемаше въздух и отново се гмуркаше. След последната отсечка той изплува и се огледа. Точно както бе предполагал — не пазеха кея. Откъде толкова ум у полицаите, та да се сетят?

С отмерен замах Еди преплува последните метри до кея. С черния неопренов костюм беше почти невидим. Стегна до стълбичката, измъкна се от водата, после спря и се ослуша. Внимателно се огледа, преди да продължи напред. Спря, свали от кръста си непромокаемата торба, извади пистолета и погледна часовника си. Трябваше да действа бързо. Едва ли щеше да успее да се измъкне тихомълком, макар че в далечината тътнеха гръмотевици. Бе чул по радиото, че се задава сипна буря с вятър, пороен дъжд и светкавици. На по-добро време не можеше и да се надява. Изглежда, природните стихии бяха винаги на негова страна. Добре, защото нямаше други съюзници.

Той отиде до бараката, набра комбинацията на ключалката, отвори вратата и влезе. Грабна нещата, които му трябваха, натисна ключа на електрическия повдигач и изтича навън, като стискаше дистанционното управление на повдигача.

Скутерът бавно се спускаше във водата. Преди да го заловят, Еди предвидливо бе проверил дали е напълно готов за плаване. Търговецът, който го продаде на баща му, твърдеше, че е една от най-бързите лодки — може би дори най-бързата на това езеро. Е, ако нещата се развиеха зле, тъкмо бързина щеше да му е нужна.