Дейвид Балдачи - Игра на часове

Кинг кимна към Бейли.

— Мисля, че това е било насочено срещу теб, Чип.

— Срещу мен?

— Звучи логично, ако е искал да се похвали с превъзходството си. Да те победи там, където си най-добър.

— Но защо? Ние бяхме приятели. Аз му спасих живота.

— Не, ти си провалил неговия заговор за отвличане.

Бейли скочи от стола.

— Какво?

— Сигурен съм, че той е уредил собственото си отвличане. Наел е човека, когото си убил. Искал е да накаже Боби за смъртта на брат си, а единственият начин, който можел да измисли един двайсетгодишен колежанин, бил да го удари в портфейла с пет милиона долара. Не се съмнявам, че точно той е горил пари след смъртта на съучастника си. Не е искал баща му да ги получи обратно. Но нямал време. Трябвало да се завърже и да се престори на зашеметен, преди да нахълтате. Както казах, той отдавна е изпитвал ненавист към баща си.

— Невероятно — възкликна Бейли и бавно седна. — Невероятно — повтори той. — Значи през всички тези години само се е преструвал, че всичко е великолепно, а всъщност ме е мразил от дън душа.

— Еди е талантлив артист и лъжец. Нека го кажем другояче: смятай се за голям късметлия, че не те намерихме с часовник на китката.

— Господи! — ахна агентът от ФБР.

— Но, Шон — намеси се Уилямс, — минали са двайсет години между отвличането и тези убийства. Какво е тласнало Еди към действие?

— Според мен инсултът на баща му. Може би се е страхувал, че Боби ще умре, преди да му покаже своята представа за правосъдие. Не съм сигурен, но едва ли става дума за съвпадение.

— И сега какво? — попита Мишел.

— Утре в съда ще му предявят обвинение — отговори Уилямс.

— Несъмнено процесът ще се гледа в друг окръг — каза Кинг. — Ако изобщо се стигне до процес.

— Мислиш, че ще го оправдаят поради невменяемост? — попита Уилямс. — Няма начин. Мръсникът знаеше много добре какво върши.

— В известен смисъл той прогонваше демони, които са го преследвали почти през целия му живот — каза Кинг. — Не оправдавам нито едно от деянията му и ако получи смъртна присъда, тъй да бъде. Но ако Боби Батъл не беше негов баща, едва ли щеше да се случи всичко това.

Дълго мълчаха и се гледаха.

— И единствено по Божия милост крача по света — прошепна едва чуто Силвия.

Когато на следващата сутрин откараха Еди Батъл до съда под охраната на щатски полицаи и агенти от ФБР, тълпата от граждани и журналисти се оказа тъй огромна, че конвоят не успя да премине. Случаят бе разпалил общонационален интерес и сякаш всички хора от петте околни щата бяха пристигнали да зяпат. Множеството изглеждаше разгневено.

— Мамка му! — изрева Уилямс, гледайки тълпата от челната кола. — Точно от това се боях. Откакто тръгна новината за залавянето на Батъл, непрестанно получаваме смъртни заплахи срещу него. — Той огледа навалицата, преграждаща пътя. — И няма как да разберем дали някой там не носи оръжие. — Уилямс присви очи към група здравеняци, застанали до камионетки със строителни материали в каросериите. — Онези там сигурно са от приятелите на Джуниър и май не идват да погалят Еди по главата.

— Няма ли подземен вход към съдебната сграда? — попита Бейли, който седеше зад Уилямс.

— Да не мислиш, че щях да вися тук, ако имаше? Може би трябва да се върнем в затвора и да изчакаме страстите да се уталожат.

— Да се уталожат! И за месец няма да стане. По-добре да приключим още сега, докато разполагаме с хора.

Уилямс огледа още веднъж тълпата, после кресна в радиостанцията:

— Добре, да се движим по средата на улицата. Карайте бавно. Не искам да ни съдят, че сме прегазили някого. Ще спрем на затревената площ точно до стълбището. Излизате и поемате охраната на района. Искам железен обръч, разбрахте ли? После отваряме вратите и бързо го вкарваме за предявяване на обвинението. Но преди да излезе, ще разпръснем тая проклета тълпа и ще изгоним колите на медиите. Това непременно ще го направим, по дяволите.

— Ще си създадеш голям проблем с Първата поправка, Тод — каза Бейли.

— По дяволите Първата поправка! Трябва да опазя затворника жив. Та ако ще всички наоколо да искат да го екзекутират.

Полицаите отцепиха района, колата спря пред съда и Еди Батъл бе изтикан към сградата, обсипан с дъжд от крясъци и обидни думи, а също и с бутилки, камъни и кутии от бира. За щастие нямаше куршуми.

Служебните адвокати на Батъл го посрещнаха пред съдебната зала. Поговориха накратко и влязоха вътре, където Еди се обяви за невинен. Защитникът му не поиска освобождаване под гаранция, а и подобна молба едва ли би била приета сериозно. Може би адвокатите се бояха, че ако излезе на свобода, току-виж, дошъл да ги посети някоя нощ.