Дейвид Балдачи - Обикновен гений

Откри жената на високо столче в дъното, непосредствено до масата за билярд. Пред нея вече имаше чаша и тя очевидно правеше всичко възможно да отбие натрапчивите ухажвания на някакъв тип, който, ако се съдеше по фигурата му, най-вероятно беше защитник в местния отбор по футбол. Шон не можеше да го обвинява. Видът на дългите бедра под късата пола, предизвикателно дълбокото деколте, блясъкът в сините очи и дългата руса коса бяха достатъчно предизвикателство за всеки нормален мъж. Ако беше студент, обърнал няколко питиета, сигурно щеше да се опита да вкара в леглото си тази кукла! А при евентуален успех хвалбите за този акт щяха несъмнено да му държат влага през всичките четири години на следването.

Младежът надраска нещо на книжна салфетка и я подаде на дамата. Тя сведе очи към написаното — явно телефонен номер или кратко описание на дивния секс, който й се предлагаше, — после поклати глава и му махна да се разкара. Шон търпеливо го изчака да се отдалечи и зае освободеното място. Жената любезно се усмихна, вероятно защото мъжът до нея беше достатъчно възрастен, за да консумира алкохол, или просто беше уморена от натрапчивите ухажвания на младежа.

— Не съм ви виждала наоколо — подхвърли тя.

— За пръв път идвам — отвърна той и улови погледа на бармана. — Същото като на дамата.

— Обичате мохито? — вдигна чашата си тя.

— Вече да — кимна Шон, съзирайки брачната халка на пръста й.

Тя очевидно забеляза погледа му.

— Мисля, че не е забранено на омъжени жени да излизат сами — сухо отбеляза тя.

— Разбира се, не е. Съжалявам. Казвам се Шон Картър.

— Валъри Месълайн.

Явно е предпочела да запази моминското си име в случай, че е омъжена за стария Иън.

Ръкуваха се. Жената имаше здраво ръкостискане, което му напомни за Мишел.

— Какво ви води в нашето селце? — попита тя.

— Бизнес. Тук ли живеете?

— Не, но съпругът ми има офис наблизо. — Очите й се сведоха към чашата. — Тази вечер щяхме да излизаме, но не се получи.

Ето го обяснението на кратката сцена пред блока.

— Надявам се, че въпросът ми няма да прозвучи недискретно, но нима е възможно съпругът ви да не забелязва с какво го е дарила съдбата?

— Въпросът ви не е недискретен — засмя се тя. — Но отговорът ми може би ще бъде.

Питието на Шон пристигна. Двамата отпиха почти едновременно и замълчаха, оглеждайки заведението. Той се опитваше да открие проява на любопитство към тяхната маса.

— С какъв бизнес се занимавате, Шон?

— Решавам проблеми.

— Страхотно! — засмя се тя. — Мога ли да ви наема?

— Тарифата ми е много висока.

— Ако беше обратното, нямаше да седите на тази маса.

— А вие с какво се занимавате?

— Вече с нищо.

— Деца?

— Нямам за съжаление.

— Аз също нямам.

Тя сведе очи към ръцете му.

— Не сте женен?

— Вече не. От десет години съм разведен и оттогава не съм правил други опити.

— Какво накара милата ви женичка да се разведе с вас?

— Хъркането. Хъркам прекалено силно.

— Но то се лекува, почти стопроцентово.

— Наистина ли? Как?

— Като намерите някоя, която да ви скъса от чукане.

— Трябва ли да се изчервя? — усмихна се той.

— Само си казвам мнението. Не е задължително да го приемате сериозно. Но вие сте привлекателен мъж и аз едва ли съм първата, която ви го казва. Така е, нали? — Поведението й беше дръзко и агресивно. Тя не кокетничеше. Определено тук се криеше нещо друго.

Той сведе очи към часовника си. Мишел скоро щеше да пристигне. А и не искаше да оказва натиск върху Валъри още при първата им среща.

— Извинете, че ви досаждам — леко се нацупи Валъри.

— Съжалявам, но имам среща — отмести погледа си той.

— В такъв случай вървете, а аз ще остана да си допия питието на спокойствие.

— Не съм сваляч като младежа преди малко, Валъри — меко рече той.

— Забележителни думи за сбогом — иронично се усмихна тя.

Той извади лист хартия, надраска нещо върху него и го побутна към нея.

— Наистина трябва да тръгвам, но ето телефонния ми номер.

— А за какво ми е той?

— Да го наречем размяна на информация между нови приятели — отвърна Шон, после я погледна в очите. — Но вие не сте длъжна да ми давате своя.

— Много добре, защото нямам такива намерения.

Той довърши коктейла си и стана.

— Беше ми приятно да се запознаем, Валъри.

Тя не отговори, но Шон ясно усети погледа й в гърба си, докато се отдалечаваше от масата. Минута по-късно беше в служебната кола и разказваше на Хейс за случилото се в бара.