Дейвид Балдачи - Обикновен гений

— Предполагам, че Мънк й беше обяснил състоянието на нещата. Тя вярваше само на него. Отношенията им бяха изключително близки.

— А вие? Успявате ли да я предразположите?

— Понякога. Защо питате?

— Защото искам да говоря с нея и ще ми трябва вашата помощ.

— С какво Виджи може да помогне на разследването?

— Може би знае нещо за баща си, което би обяснило инцидента.

— Ако тя изобщо се съгласи да говори с вас, това ще стане на език, който едва ли разбирате добре.

— Значи съм късметлия, че ще ми помага лингвист от висока класа — усмихна се Шон.

— Но за вас е само работа, нали, Шон? — снизходително подхвърли тя. — Изобщо не ви пука дали Мънк Тюринг се е самоубил, или някой го е застрелял. И в двата случая си получавате парите.

— Грешите. Със сигурност искам убиецът да бъде заловен.

— Защо?

— Защото такава е нагласата на всяко ченге. Споменахте, че искате да ми разкажете някои неща. Досега чух само едно.

Тя му хвърли любопитен поглед.

— Уморена съм и мисля да си лягам. Ще намерите изхода, нали?

След тези думи тя стана и се запъти към стълбата, използвайки протезата си като патерица.

Шон старателно заключи след себе си. Човек трябва да внимава, когато убиецът е на свобода и е някъде наоколо.

Докато вървеше по обратния път към централната сграда, в главата му се въртеше само един въпрос: В какво се забърквам, по дяволите?

След като заряза Хорейшо, Мишел реши да пропусне и обяда. Затвори се в гимнастическата зала и проведе една тренировка с жестоко натоварване, след която не остана сухо място по тялото й. Чувствам се по-добре, увери себе си тя. Очевидно ендорфините вършеха онова, което не се удаваше на Хорейшо Барнс. Тя постепенно се убеждаваше, че инцидентът в бара се дължеше на погрешна моментна преценка в резултат на погълнатото количество алкохол. Скоро щеше да напусне клиниката и да се присъедини към Шон в решаването на чуждите проблеми. А Хорейшо да върви да човърка нещастието на други хора.

Прибра се в стаята си, за да вземе душ. Старателно среса мократа си коса, загърна се е хавлия и излезе от банята. Седна на леглото и започна да маже краката си с лосион. Изведнъж се завъртя и хавлията падна на пода.

Зад бюрото в ъгъла на стаята стоеше Бари и с усмивка я наблюдаваше.

— Какво търсиш тук, по дяволите? — извика тя.

— Дойдох да взема Черил, защото закъснява за терапията — отвърна той, заковал похотлив поглед в нея. Тя рязко дръпна чаршафа, загърна се с него и се изправи.

— Нали виждаш, че я няма? Изчезвай!

— Извинявай, че те уплаших — подхвърли все така усмихнат Бари.

— Ще се оплача от теб, мръсник такъв! — гневно извика тя. — Знам какво си намислил!

— Изпратиха ме да потърся пациентка. Какво съм виновен, че се разхождаш гола? В правилника пише, че през деня болничните стаи са публично пространство, в което персоналът има право да влиза по всяко време. Пак там пише, че ако не желаят да бъдат притеснявани от служителите, пациентите трябва да се обличат в банята.

— Личи си, че отлично познаваш тази част от правилника, мистър Перверзник!

Бари започна да отстъпва към вратата, но очите му останаха залепени върху дългите й голи бедра.

— Ако направиш оплакване срещу мен, ще се наложи да се защитавам — промърмори той.

— Какво означава това?

— Означава, че много пациентки правят опити да прелъстят мъжката част от персонала на клиниката, за да получат специално отношение, малки услуги, дрога, цигари, бонбони, а дори и вибратори. В нашия случай ще кажа, че открито си ми предложила тялото си. Имаш ли нужда от вибратор, скъпа? Вече доста време си тук. Съжалявам, но не мога да ти предложа по-специално отношение, защото съм образцов служител.

— Не съм видяла кога си се промъкнал в стаята, мръснико! — изсъска извън себе си Мишел и сви ръцете си в юмруци.

— Ти ще кажеш, че съм се промъкнал, но аз ще отрека. Познай на кого ще повярват. Желая ти приятен ден — хладно приключи Бари, хвърли й един последен поглед и се измъкна навън.

Мишел вдиша и издиша дълбоко няколко пъти, за да се успокои, после грабна дрехите си и влезе в банята. По обясними причини вратата не се заключваше и тя я подпря с гръб. Искаше да бъде защитена в случай, че онзи тип реши да направи нещо повече от това да й зяпа циците. Тя излезе от банята и довърши обличането си на леглото. Появата на някаква санитарка й попречи да реши дали да подаде оплакване срещу Бари.

— Пригответе се, отиваме на сеанс — съобщи жената.