Дейвид Балдачи - Обикновен гений

— А каква дейност се развива в Барака номер едно?

— Там е моят отдел. Чамп управлява Барака номер две — онази, с водния резервоар.

— Но вие няма да споделите с какво се занимавате, нали?

— Не е проблем да ви кажа с какво се занимавам, защото не е нищо особено. Основната задача на отдела ми е да разлага числа. Много големи числа. Изключително трудна задача, която много хора в бранша смятат за невъзможна. Най-просто казано, става въпрос за съкратена процедура, или пряк път. Математически шорткът.

— И тя обяснява въоръжената до зъби охрана и огромните разходи? — скептично я погледна Шон.

— Обяснява го, особено ако успее да прекрати плъзгането на света към разруха. Но ние не сме сами. В тази област работят Ай Би Ем, Майкрософт, Станфордският университет, Оксфорд, плюс цели държави като Франция, Япония, Китай, Индия и Русия, а може би и известен брой престъпни организации. И трябва да ви кажа, че работят много активно.

— Не съм сигурен, че бих искал да се конкурирам с Агенцията за национална сигурност — отбеляза Шон.

— Може би това е истинската причина за въоръжената охрана. Да се пазим от тях.

— Значи цялата организация, наречена Бабидж Таун, се занимава с този математически модел?

— Не, не. С него се занимава само моят отдел в Барака номер едно. Ако трябва да бъда откровена, ще добавя, че се чувстваме малко като доведени деца. Моята и на колегите ми работа се възприема като допълнителна застраховка срещу евентуалния провал в разработките на Чамп. Но той и хората му работят страшно упорито, защото удовлетворението би било огромно.

— Какво по-точно? Спасяването на света?

— Някои изобретения помагат на човечеството — например електрическата крушка или антибиотиците. Други го заплашват с унищожение — например ядрените оръжия. Но все пак такива изобретения продължават да се предлагат и да се купуват.

— Защо се чувствам като Алиса в стаята с кривите огледала? — въздъхна Шон.

— Не е нужно да познавате нашия свят, мистър Кинг. Достатъчно е да откриете какво се е случило с Мънк.

— Наричайте ме Шон. Познавахте ли Мънк? Ваш служител ли беше той?

— Не. Работеше при Чамп, защото е физик, а не математик. Но го познавах.

— И?

— Прекарвах част от времето си с него и Виджи, но не бих казала, че го познавам добре. Той беше спокоен, методичен и сдържан човек. Избягваше да говори за личния си живот. А сега задайте ми неизбежните въпроси. Имал ли е врагове? Занимавал ли се е с нещо, което би поставило живота му под заплаха? И така нататък…

— След като вече сама ги зададохте, на мен ми остава само да чуя отговорите — усмихна се Шон.

— Нямам такива. Ако се е занимавал с наркотици и кражби или е имал сексуални отклонения, довели до убийството му, значи много добре го е прикривал.

— А знаете ли, че е убит с личния си пистолет, върху който има само негови отпечатъци?

— Самоубийство?

— Все още не знаем всички факти. Казахте, че не го познавате чак толкова добре, но може би сте забелязали някакво депресивно състояние, желание за самоубийство?

— Нищо подобно.

— Беше ли добър баща на Виджи?

— Прекрасен — омекна лицето на Алиша. — С часове играеха на двора. Научи се дори да свири на китара, за да й акомпанира.

— Личи си, че сте прекарвали много време с тях.

— Не толкова с Мънк, колкото с Виджи. Чувствам я като дъщерята, която никога няма да имам.

— А той го приемаше добре, така ли?

— Работеше извънредно, аз също. Но разликата в работното време ми позволяваше да бъда с нея, когато него го нямаше.

— Разбирам. А майката?

— Нямам представа — поклати глава Алиша. — Никога не съм я виждала.

Шон изведнъж се сети за въпрос, който би трябвало да зададе на Райвест.

— Знаете ли за някакви скорошни пътувания на Мънк?

— Не, в последно време не е пътувал. Тук отпуските са доста голям проблем. — Жената насреща му помълча малко, после добави: — Доколкото си спомням, преди осем-девет месеца беше в чужбина.

— Къде по-точно? — наостри уши Шон.

— Не ми каза — поклати глава тя.

— А откъде знаете, че е бил в чужбина?

— Веднъж спомена, че трябва да си удължи паспорта. Оттам заключих, че ще пътува в чужбина. Иначе защо ще му трябва паспорт.

Който е в ръцете на ФБР, добави мислено Шон.

— Колко дълго отсъства?

— Около две седмици.

— Кой гледаше Виджи през това време?

— Помагах и аз, но управата на Бабидж Таун нае специални хора.

— И момичето нямаше нищо против цял куп непознати в къщата?