Дейвид Балдачи - Обикновен гений

— Дайте ни една седмица.

— Добре, но не повече.

— А вие ще си държите устата затворена, нали? — погледна ги очаквателно мъжът.

— Точно така — кимна Шон. — Не искаме да попаднем в затвора.

— И ще получим копията?

— Да, ще ги получите.

— Можем ли да ви вярваме?

— Точно толкова, колкото и аз на вас.

Седмица по-късно Шон и Мишел проведоха среща с Джоун Дилинджър в нейния офис. На нея присъства и още един човек, който отказа да се представи. Той съобщи, че собствениците на Бабидж Таун им благодарят за свършената работа, и им връчи чек. Един бърз поглед на сумата беше достатъчен на Шон да прецени, че ще могат да решат неотложните си финансови проблеми, след което ще им останат малко пари и за кратка ваканция, от която и двамата се нуждаеха.

— Надявам се, че сте намерили заместници на Чамп и Алиша, които несъмнено са били ценни за вас — обади се Шон.

— О, да, намерихме — небрежно отвърна мъжът без име. — А благодарение на вас те вече няма да бъдат под електронно наблюдение.

След тези думи непознатият се насочи към изхода, а Шон не се стърпя и подхвърли:

— Но защо изразходвате толкова време и средства за нещо, което ще блокира прогреса в световен мащаб?

— Кой ви каза, че в Бабидж Таун се работи върху подобни проекти? — рязко се обърна онзи.

— Един-двама истински гении.

— Дори да допуснем, че в думите ви има известна доза истина, нещата са далеч по-сложни — отвърна непознатият.

— Но вие сте готови да хвърлите заровете, така ли? — възкликна Шон. — Да рискувате бъдещето на човечеството?

— Ако не го сторим ние, ще го направи някой друг.

— Писна ми от гении — въздъхна Мишел, след като непознатият напусна кабинета.

— Добра работа свърши, Шон — усмихна се Джоун. Поколеба се за момент и добави: — Вие също, Максуел. Доколкото съм осведомена, Шон не би могъл да се справи без вас.

Тя не знаеше нито за изтезанията, на които ги бе подложила Валъри Месълайн, нито за договорката им с правителството. И никога нямаше да узнае.

Двете жени неохотно си стиснаха ръцете.

Вкараха колата в подземния паркинг на жилищния блок и отвориха багажника да си вземат нещата. В същия момент до тях спря лимузина, от прозореца на която надникна Иън Уитфийлд.

— Качвайте се! — сухо заповяда той.

Те се настаниха на седалките срещу него.

— Съжалявам, че не можах да ви освободя по-рано — рече Уитфийлд.

— Как изобщо успя да обърнеш всичко срещу шефката си? — полюбопитства Шон.

— Разбрал си, че продава част от наркотиците за своя сметка, нали? — неочаквано се намеси Мишел. — С това си я заковал.

— Как стигна до подобно заключение, Максуел? — отвърна с въпрос той.

— На летището ми направи впечатление, че част от балите не бяха натоварени на самолета на Чамп. По всяка вероятност именно те бяха делът на Валъри. Един възрастен държавен служител ни уведоми, че ЦРУ е поело грижата за унищожаването на дрогата, но Хейс и Вернис се оплакваха, че районът е наводнен с наркотици.

— Въпреки връзките си Валъри не би могла да организира сама подобен канал! — отсече Уитфийлд.

— Това обяснява редовната й поява из местните заведения — щракна с пръсти Шон. — На практика не е флиртувала с клиентите, а е пласирала дрогата.

— В крайна сметка успях да накарам част от хората й да пропеят — кимна Уитфийлд. — С тяхна помощ разкрих плановете й, а вашият арест свърши останалото.

— Но защо рискувахте да изнесете наркотиците със самолета на Чамп, като спокойно бихте могли да ги унищожите на територията на Кемп Пиъри? — попита Мишел.

— Там не разполагаме с такива съоръжения. Когато ти разкри съучастието на Чамп, нямахме възможност и време за друга реакция.

— Ясно — бавно промълви Шон. — А какво стана със скъпата Вал и нейната кръвожадна помощничка Алиша?

Вместо отговор Уитфийлд му подаде последния брой на „Уошингтън Поуст“. На шеста страница имаше кратко съобщение за смъртта на две служителки на Държавния департамент при автомобилна катастрофа в околностите на Пекин. Под него бяха поместени и снимките на жертвите.

— По дяволите! — възкликна Шон, хвърляйки кос поглед към Мишел. — Дори не съм си помислил, че могат да ги ликвидират.

— А какво очакваше? Да ги изправим пред съда, за да разкажат с подробности за деянията си? Включително и за свръхсекретните програми, по които работеха? — Уитфийлд погледна снимката на Алиша. — Бях с нея в бронирана кола в Ирак, когато попаднахме на мината. Аз я измъкнах. Тогава пострада кракът ми. Тя беше добър агент, но явно в даден момент е кривнала от правия път.