Дейвид Балдачи - Обикновен гений

Дойде в съзнание два часа след поредната процедура в ковчега, вдигна глава и се огледа. Беше изгубил представа за времето. Не помнеше откога е тук: дни, месеци или години. Мозъкът му беше изключил. Вратата се отвори и той се разрида, вцепенен от ужаса на предстоящите изтезания.

— Здравей, Шон — каза Валъри. — Готов ли си вече да бъдеш добро момче?

Той не беше в състояние дори да повдигне глава.

— Твоята приятелка се оказа по-твърда — подхвърли Валъри. — Не успяхме да я разплачем.

— Къде е Мишел? — бързо вдигна глава той.

— Не е твоя работа, ревльо.

Заковал поглед в арогантното лице и изправената стойка на Валъри Месълайн, Шон усети как страхът го напуска и на негово място се появява бясна ярост. Опря ръка на стената, за да запази равновесие, после се стрелна напред и я сграбчи за гърлото. Искаше да я убие, да изцеди от това отвратително същество цялата му арогантност и превъзходство.

Тъмничарите го откъснаха от нея и го запратиха в ъгъла на килията. Валъри беше отстъпила до отсрещната стена и се опитваше да върне самообладанието си, но в очите й имаше страх. Макар и малка, тази победа му се стори изключително сладка.

Опря гръб на стената и започна да се надига.

— Имаш синини по шията, Вал — насмешливо подхвърли той. — Ще се наложи да изкараш няколко сеанса в онзи ковчег. Чувал съм, че ги оправя единствено липсата на кислород. Ако междувременно не се задушиш, разбира се…

— Не знаеш какво те чака! — изсъска тя. — Това досега ще ти се стори песен!

— Къде е Мишел?

— Вече ти казах, че трябва да мислиш само за себе си!

— Тя е мой партньор и приятел. Но ти май нямаш понятие от такива неща. — Очите му се насочиха към един от надзирателите — младеж с късо подстригана руса коса и мускулесто тяло. — Момче, гледай да не ядосаш дамата, защото като нищо ще те обяви за шпионин и ще те побърка от изтезания!

Младежът не отговори, но в сините му очи се мярна сянка на безпокойство.

Шон отново се обърна към Валъри.

— Къде е Мишел? — изкрещя той и сам се учуди на силата на гласа си.

— Виждам, че се налага да те обработим още малко — хладно процеди тя.

— Имам приятели в ЦРУ и съм абсолютно сигурен, че никой не те е упълномощил за това, което вършиш! И за което рано или късно ще гниеш в затвора!

— Върша си работата! — отвърна Валъри. — А ти си враг на тази страна. Враг и предател, който проникна в секретна база на правителството!

— Господи! Не мога да повярвам на ушите си!

— Разполагаме с доказателства, че си участник в нелегална мрежа за разпространение на наркотици!

— На това вече няма как да не повярвам, защото го чувам от твоята уста!

— Когато приключим тук, ще ни разкажеш всичко, което искаме да знаем.

— С изтезания можете да изтръгнете от мен каквото пожелаете, но то няма да промени истината!

— И каква е тя?

— Че ти си побъркана! — отсече той.

Валъри се обърна към тъмничаря и хладно нареди:

— Преминете на следващото ниво и го притиснете здраво!

Преди той да отвори уста, на вратата се появи мъж в цивилен костюм, придружен от двама въоръжени пазачи.

— Какво търсите тук? — остро попита Валъри.

— Изпраща ме Иън Уитфийлд — отвърна човекът с костюма. — Трябва да ви предам заповедите му.

— Уитфийлд не може да ми заповядва!

— Сигурно, но един друг човек може — рече мъжът и й подаде лист хартия. Шон внимателно следеше лицето й, докато четеше заповедта. Беше абсолютно наясно какво се случва. Жената пред него току-що бе поела ролята на жертвения агнец според класическия сценарий на Вашингтон. Сценарий, който е ясен на всички служители на сигурността в страната, но не и на обикновените граждани.

Валъри мълчаливо сгъна заповедта и я пъхна в джоба си.

Единият от въоръжените мъже пристъпи към нея, обърна я с гръб към себе си и й щракна белезниците. Миг преди да бъде изведена, тя се обърна и погледна Шон, който нямаше никакво намерение да пропуска шанса от размяната на позициите.

— Не е зле да си осигуриш най-добрия адвокат в тази страна, госпожо! — каза с висок и ясен глас той. — Защото ще имаш много голяма нужда от него!

На следващия ден Шон и Мишел бяха транспортирани по въздуха до частна клиника, в която те бяха единствените пациенти. Нямаха представа къде се намираха, тъй като персоналът категорично отказваше да отговаря на въпросите им. В замяна обаче получиха наистина първокласно медицинско обслужване. След четири дни на системи, продължителен здрав сън и две седмици хубава храна, придружена от прецизно дозирани физически упражнения, те почти успяха да се възстановят.