Дейвид Балдачи - Обикновен гений

Обърнаха се и излязоха, оставяйки безпомощната Алиша сред купищата разпилени листове.

Виджи я нямаше на реката. Преброиха лодките, но всички бяха на мястото си. Претърсването на Бабидж Таун също не даде резултат. Бележката, оставена на учителката, се оказа написана на компютър. Никой нямаше представа за човека, който я беше донесъл.

Бодигардът съобщи, че сутринта се появил пред къщата както обикновено — малко преди осем. Но от вътрешната страна на мрежата против комари имало бележка, че Виджи е болна и няма да ходи на училище. Човекът си тръгнал, но проявил съобразителността да прибере бележката. Оказа се, че и тя е написана на компютър и не подлежи на проследяване — също като другата.

— Всеки би могъл да ги напише — въздъхна Шон и мрачно огледа приятелите си. Току-що бяха прекратили претърсването на Бабидж Таун, а малко преди това към тях се беше присъединил и Хорейшо. Шериф Хейс бе организирал група от доброволци, но и техните усилия се оказаха безрезултатни. Детето сякаш се беше изпарило.

Към оградата се приближи голям черен седан.

— Мамка му! — изруга Шон. — Точно сега ли?!

Специален агент Вентрис слезе от колата и се насочи към тях.

— Чух, че пак сте изгубили момичето — подхвърли той.

— Какво искаш, Вентрис? — ядосано попита Шон.

— Искам да се измитате оттук. Присъствието ви е непродуктивно.

— А твоето какво е? — викна Шон. — Нещо да си постигнал досега?

— Овладей се — сложи ръка на рамото му Мишел. — Той все пак е федерален агент.

— Послушай приятелката си — кимна Вентрис. — Ако момичето е отвлечено, само ние можем да го открием.

— Надявам се да я откриете жива — мрачно промълви Шон, изгледа как агентът на ФБР се качва в колата и извика: — Проклето копеле!

— Мисля, че всички имаме нужда от няколко дълбоки вдишвания и издишвания — успокоително се обади Хорейшо.

— Нямам нужда от никакви вдишвания! — сопна се Шон. — Единственото ми желание е да сритам задника на проклетия специален агент!

— Добре де, изливането на гнева също помага — заяви психоаналитикът.

Тримата едновременно обърнаха глави към портала, пред който тежко се подредиха няколко туристически автобуса. Шон и Мишел забързаха към будката на охраната.

— Какво става?

— Временна евакуация на Бабидж Таун — обяви човекът.

— Защо? — попита Мишел.

— Заради двата смъртни случая и изчезването на детето. Служителите и семействата им са силно притеснени. Решението е да бъдат преместени във Уилямсбърг до изясняването на нещата.

— Кой взе това решение? — остро попита Шон.

— Аз — разнесе се глас зад гърба им. Тримата се обърнаха към Чамп Полиън, който бавно крачеше към тях. — Мислите ли, че е погрешно?

— Може ли ние да останем тук?

— Не! — отсече Чамп и се обърна да си върви. — Не мога да нося отговорност за сигурността ви!

— А ти? — подвикна след него Мишел.

— Аз също се изнасям. Не си струва да рискувам живота си, дори и за квантовия компютър.

Два часа по-късно в Бабидж Таун останаха само неколцина пазачи. Мишел и Шон направиха още една обиколка с надеждата да открият някаква следа от Виджи, а Хорейшо отиде да си събира нещата.

Мъркъл Хейс звънна малко след като се прибраха в жилището на Алиша.

— Детето сякаш пропадна в дън земя! — оплака се той, след което добави нещо, от което Шон за малко не изпусна телефона: — Дори ЦРУ не може да го открие!

— ЦРУ ли?

— Да. Иън Уитфийлд чул за изчезването на Виджи и предложил помощта си. Но дори неговите горили не открили нищо.

— Кой да предположи, че ЦРУ има толкова голямо сърце! — язвително вметна Шон, изключи апарата и с отвращение го захвърли на леглото. После отиде в стаята на Мишел да й съобщи новината.

— Трябва да вземем Хорейшо и да се махаме — предупреди го тя, в отговор на което той се обърна и тръгна към вратата. — Къде отиваш?

— На пристанището. Искам да помисля на спокойствие. Хайде, ела. На връщане ще приберем Хорейшо.

Прекосиха гората по тясната пътека и седнаха на кея.

— Господи, къде изчезна Виджи? — с отчаяние промълви Мишел. — Къде?

— Там — отвърна Шон и махна към отсрещния бряг. — На същото място, където убиха баща й.

— А предложението за помощ на Уитфийлд е само за заблуда, така ли?

Той мрачно кимна.

— Значи мислиш, че не е жива?

— Натам вървят нещата.

— Но защо, Шон? Защо Виджи?

— Защото е получила информация от баща си. Някой е разбрал за нещата, които сподели с нас. И е решил да й попречи да ни каже останалото.