Дейвид Балдачи - Обикновен гений

— Не беше точно така, Валъри.

— Отричаш, че чрез мен се опита да измъкнеш информация за съпруга ми?! — рязко се обърна тя. — Отричаш, че си ме проследил онази вечер, след като се запознахме в бара?

— Не, но…

— Няма но !

— Да, действително търсех информация — въздъхна той. — Такава ми е работата.

— За мен е непростимо!

— Съжалявам, че те нараних, Валъри. Но когато човек се опитва да разкрие убийство… Ако имах друг начин да се сдобия с някаква информация, изобщо не бих го направил, повярвай ми!

Валъри се обърна и отново тръгна напред, скръстила ръце на гърдите си и забравила за захвърлените на пясъка сандали. Ветрецът развяваше крачолите на белите панталони, които се увиваха около стройните й крака. Гневът бавно я напускаше, чертите на лицето й омекнаха.

— Никога не съм предполагала, че може да ми се случи подобно нещо — въздъхна тя. — Иън беше последният човек, който успя да ме подхлъзне.

— Какво искаш да кажеш?

— Бях убедена, че се ожени за мен, защото ме обича. Но после разбрах, че не е така.

— Тогава защо го направи?

— Дявол знае — сви рамене тя. — След това се появи ти и аз за пръв път след толкова години брак си зададох въпроса как бих се чувствала с друг мъж. — Обърна се и забравила всякаква любезност, извика: — Проклет да си, гадняр такъв!

Шон объркано замълча.

— Само едно ще ти кажа, Валъри — промълви след известно време той. — Беше ми адски трудно да запазя професионалната дистанция между нас.

— Професионалната дистанция ли?! Е, това вече е друго нещо! Кара ме да се чувствам изключително желана! — Тя вдигна ръка и с рязко движение избърса сълзите, които се стичаха по лицето й.

— Съжалявам, Валъри! Наистина съжалявам!

— Спести си лъжите, ако обичаш! Не желая да ги слушам.

Валъри се наведе, вдигна една мидена черупка и гневно я запрати във водата. После се завъртя и го сграбчи за ризата.

— Искаш ли да чуеш най-главното, а?

От изражението на Шон ясно пролича, че няма никакво желание.

— Да — все пак отвърна той. — Напълно си го заслужавам.

— Едва ли.

— Валъри, ако имаше начин да върна нещата назад, със сигурност щях да го направя, повярвай ми! За съжаление е невъзможно, затова казвай.

Очите й най-после се отместиха от лицето му, но само за един кратък миг.

— Не мога да ти опиша колко много ми се иска да легна с теб — прошепна тя. — Въпреки цялата гадост, която ми сервира, въпреки че се опита да ме използваш. Докога ще съм такава нещастница, господи? Докога?! И все пак изгарям от желание да се чукам с теб още сега, в момента! Какво говори това за мен, Шон?

Валъри се разрида, но решително отблъсна протегнатите му ръце. Той опита отново и този път тя се отпусна в прегръдката му.

Дълго време останаха така, притиснати един в друг на пясъка.

Накрая Валъри се отдръпна и избърса очи с кърпичката, която извади от джоба си.

— Виж какво, защо не отидем някъде другаде? Имам предвид по-дискретна обстановка. Всъщност искам да кажа… — Пое си дълбоко дъх и решително продължи: — Би трябвало да те мразя, но не мога. След като те отблъснах първата вечер в бара, се почувствах като най-голямата идиотка на света, вероятно защото усетих, че у теб има нещо друго. Нещо много повече от всичко, което получавам от брака си. Хайде да отидем някъде, моля те!

— Разбира се, че можем да го направим, Валъри — хвана ръката й Шон. — Но само толкова. Може да ти прозвучи глупаво, но имам чувството, че и ти не желаеш нещо повече.

— Защо?

— Защото все още обичаш съпруга си.

— Е, това вече е друго — прозвуча един глас зад тях. — Наистина прекрасно.

Обърнаха се едновременно и впиха смаяни погледи в мъжа, който крачеше към тях.

— О, господи! — простена Валъри.

Иън Уитфийлд се приближаваше с леко накуцване.

Шон бързо застана пред нея и стисна зъби.

— Не е каквото си мислиш, Уитфийлд! — извика той.

Военният спря на сантиметри от него и закова леден поглед в лицето му.

— Не те съветвам да тръгнеш по този път, защото тъпите ти лъжи със сигурност ще ме ядосат още повече! — изръмжа той. — Имай предвид, че тогава няма да си намериш място!

— Иън, недей! — ужасено извика Валъри.

Уитфийлд дори не си направи труда да я погледне, очите му останаха заковани в лицето на Шон.

— Първо изпиваш едно-две питиета с жена ми, после я каниш на вечеря, а сега се разхождате по плажа, хванати за ръце. Питам се дали ти е омръзнал животът, или си обикновен глупак?

— Защо все още съм тук, след като си знаел? — смени тактиката Шон. — Защо не прати горилите си да ми видят сметката още след първото мохито в бара? — Забелязал как тялото на мъжа срещу него се стяга, той направи бърза крачка назад и зае отбранителна позиция.