Дейвид Балдачи - Обикновен гений

Накрая, след като изчерпа всички възможности, беше принуден да направи нещо, което преди време категорично си беше забранил. Обади се на Джоун Дилинджър, някогашна агентка на Сикрет Сървис, а в момента вицепрезидент на голяма фирма за частни разследвания. За нещастие бе и бивша негова любовница.

— Разбира се, Шон — измърка в слушалката Джоун. — Нека утре обядваме заедно. Сигурно съм, че ще измисля нещо , което можем да направим заедно.

Шон остави слушалката и погледна към прозореца на мизерния мотел, който вече не можеше да си позволи.

— Страхувах се, че ще каже точно това — мрачно промърмори той.

Жената изглежда добре, призна пред себе си Шон. Безупречна прическа и грим, къса и плътно прилепнала рокля, високи тънки токчета, придаващи подходящата височина на дребната й, но стройна фигура. Бедрата й бяха стегнати и твърди, а бюстът голям и абсолютно истински, което Шон знаеше от опит. Да, тя наистина изглеждаше добре. Дори страхотно. Което обаче не събуди никакво вълнение у него.

Джоун Дилинджър, изглежда, го разбра, с бърз жест го покани да седне и напълни чашите с кафе.

— Отдавна не сме се виждали — любезно се усмихна тя. — Вероятно си заловил още куп серийни убийци.

— Не и тази седмица. — Той направи опит да отвърне на усмивката й и разбърка захарта в кафето си.

— Как е онова заядливо момиченце, с което си в екип? Милдред ли беше?

— Казва се Мишел — натъртено отговори той, предизвиквайки леко повдигане на веждите й. — Благодаря, добре е.

— Още ли работите заедно?

— Да.

— Явно е добра под прикритие, защото не я виждам.

Дойде ред на Шон да стане подозрителен. Дали вече беше научила за инцидента с Мишел? Джоун обичаше да държи нещата под контрол.

— Днес е заета — небрежно каза той. — По телефона ти споменах, че току-що се връщаме от Райтсбърг. Обадих ти се да попитам за някоя работа на парче, стига да се намира такава.

Джоун остави кафето, изправи се и закрачи напред-назад. Шон не беше сигурен защо го прави — може би за да му демонстрира за пореден път великолепната си фигура. Иначе умна и задълбочена, тя ставаше безкрайно елементарна в момента, в който нещата опираха до секс и интимни отношения. Обикновено слагаше знак за равенство между тях, но той подозираше, че използва първото като заместител на второто.

— Нека видим дали те разбирам правилно — тръсна глава тя. — Искаш от мен работа на парче, въпреки че ръководя голяма и солидна компания с куп опитни следователи, които решават всяка задача? И то след като не сме се виждали и чували повече от година?

— Вероятно съм усещал, че е по-добре да запазим дистанцията помежду си.

Чертите й се втвърдиха.

— Не ме улесняваш в желанието да ти помогна, Шон. И то никак.

— Защо ме каниш, ако нямаш намерение да ми помогнеш?

Тя седна върху бюрото и кръстоса крака.

— Не знам. Може би защото ми е приятно да те видя.

— Наистина имам нужда от работа, Джоун — изправи се той. — Ако не можеш да ми предложиш нещо, кажи. Не искам да ти отнемам от ценното време. — Шон остави кафето си на масичката и се обърна към вратата. Едва тогава Джоун слезе от бюрото и хвана ръката му.

— Почакай, хубавецо. Крайно време е да се научиш да понасяш момичешкото цупене. Така е по-честно. — Тя заобиколи и седна зад бюрото с делово изражение на лицето. В ръцете й се появи някакъв договор. — Хвърли му едно око, нали си адвокат…

— Заплащането?

— Стандартните тарифи за този вид разследвания, достатъчно пари за ежедневни разходи и много добър бонус при успешно разрешаване на случая. — Очите й пробягаха по фигурата му. — Изглеждаш ми доста отслабнал…

— На диета съм — промърмори разсеяно Шон, забил поглед в документа.

— Ясно — кимна тя.

Той изчете договора, положи подписа си под него и вдигна глава.

— Мога ли да видя досието?

— А какво ще кажеш да те поканя на обяд и да обсъдим нещата? — контрира Джоун. — Аз имам някои идеи, а ти трябва да подпишеш още няколко документа. Същото трябва да направи и партньорката ти.

Шон незабавно се стегна.

— По този случай ще работя без нея.

Джоун замислено почука с молива си по плота, помълча малко, после подхвърли:

— Добрата стара Милдред е заета с друго, така ли?

— Казва се Мишел

Отидоха да обядват в „Мортънс“ с идеята да обсъдят подробностите по договора, макар че отначало Шон предпочете да обърне повече внимание на пържолата си.

— Зарязахме диетата, а? — подхвърли тя, наблюдавайки усилената му работа с ножа и вилицата.