Дейвид Балдачи - Първото семейство

— Къде е? — попита Шон.

— Унищожих го.

Той доби объркан вид.

— Джейн, занимаваме се с федерално разследване. Ако се докаже, че съзнателно си укрила и унищожила веществено доказателство…

— Ето това вече наистина може да провали преизбирането на мъжа ви — добави Мишел.

— А защо си го скрила? — учуди се Шон.

Джейн избягваше погледа му.

— Стъписах се, когато го получих по този начин. Опитах се да преценя положението, преди да реша какво да правя с него.

Сега вече е в стихията си, помисли си Шон.

— Според мен — намеси се Бетак — трябва да преценяват специалистите. — Мисис Кокс, трябва да сте наясно какво правите. Трябва да им кажете какво е пишело в това писмо.

— Добре, ще ви кажа. Пишеше, че ще изпратят друго писмо до пощенска кутия. Беше даден адресът на кутията и имаше ключ за нея.

Шон, Мишел и Бетак се спогледаха.

Джейн го забеляза, защото каза:

— И пишеше, че ако до тази кутия дори само се приближи някой, който прилича на полицай или федерален агент, никога повече няма да видим Уила.

— Затова ли не каза на никого за писмото? — попита Тък.

— Разбира се. Наистина ли мислиш, че не ме интересува какво ще стане с нея? Та аз я обичам като свое дете!

Начинът, по който го каза, се стори на Шон малко странен.

— Кога пишеше да очакваш следващото писмо?

— Не пишеше кога. Пишеше, че трябва да проверявам редовно. Днес там нямаше нищо.

— Трябва да информираме ФБР — каза Бетак.

Шон и Мишел кимнаха в знак на съгласие, но Джейн поклати глава.

— Ако го направите, никога повече няма да видим Уила.

— Джейн, федералните се справят много добре с подобни ситуации.

— Да, досега се справиха прекрасно! Откриха всичко и няма никакви проблеми! Как да объркат нещата точно сега?

— Иронията едва ли е справедлива… — започна Мишел.

Джейн Кокс повиши глас.

— Какво разбираш ти от справедливост!

— Когато получите писмото, ще трябва да ни го покажете.

Джейн Кокс погледна Шон.

— Трябва?

— Извика ни да разследваме случая, Джейн. Вече успя да ни излъжеш и да скриеш жизненоважна информация, заради което загубихме време, каквото и бездруго нямаме. Да, трябва да покажеш писмото и на нас, и на ФБР веднага щом пристигне. Иначе излизаме от играта още сега.

— За бога, Джейн! — извика Тък. — Става дума за Уила! Трябва да им помогнеш!

— Ще помисля.

Тък се стъписа от репликата й, но Шон кимна и каза:

— Добре, Джейн, помисли, а после ни информирай за решението си.

Стана и кимна на Тък и Мишел да го последват.

— Тък, защо не останете тук с децата? — попита Джейн.

Той дори не я погледна.

— Не, благодаря.

Излезе от стаята. Шон и Мишел го последваха.

Бетак понечи да тръгне с тях, но Джейн го спря:

— Никога няма да забравя предателството ти, агент Бетак. Никога.

Той отвори уста, за да отговори, но размисли. Просто се обърна и излезе.

Докато излизаха от Белия дом, Шон дръпна Бетак настрана.

— Арън, още нещо.

— Имаш нужда от детективи на свободна практика ли? Защото виждам как скоро ще си търся работа.

— Наистина имам нужда от малко детективска работа от твоя страна.

— Тоест?

— Писмото, което е получила Джейн Кокс.

— Каза, че го е унищожила.

— Като вземем предвид, че почти всичко, което тя каза досега, е лъжа, има голяма вероятност да не го е унищожила.

— И искаш от мен да го намеря?

— Бих опитал сам, но си мисля, че някой ще види. Охраната тук е доста сериозна.

— Даваш ли си сметка какво искаш от мен?

— Да. Искам да помогнеш да намерим едно отвлечено малко момиче.

— Откога започна да използваш чувството за вина като инструмент в работата си?

— Би ли го направил, ако не го използвах?

Бетак се замисли за момент. После поклати глава и каза:

— Ще видя какво мога да направя.

След като оставиха Тък в Блеър Хаус, телефонът на Шон иззвъня. Той се обади, чу каквото му казаха, усмихна се и прекъсна връзката.

— Май най-после ще извадим късмет.

— Защо? Кой беше? — попита Мишел.

— Приятелят ми от университета. Изглежда, са разбрали какво означават надписите по ръцете на Пам.

— Проверихме всички възможни хипотези — каза приятелят на Шон, Фил Дженкинс, професор от Джорджтаунския университет. — Разбира се, не е онзи китайски диалект, както подозираше в началото. Буквите са други. Професорите обаче обичат такива предизвикателства, така че се обадих и на различни колеги. Със сигурност им беше по-интересно от оценяването на студентски работи.