Дейвид Балдачи - Първото семейство

Тък доби вид на човек, който току-що е отнесъл удар по физиономията от много едър мъж.

— Не мога да повярвам, че си могла да…

— Млъкни, Тък. Това вече е минало.

Хммм, досега не съм я виждал в такава светлина, помисли си Шон. Не ми харесва.

— Значи Бетак е споделил с Пам какво е установил? — попита Мишел.

— Не точно.

— А за какво са говорили?

— Накарах агент Бетак да информира Пам, че Тък не й изневерява.

Дори Тък доби отвратен вид, когато чу това, макар че лъжата очевидно беше прикрила него самия. Може би си мислеше за мъртвата съпруга, останала съвсем сама във влажната пръст.

— Значи, с други думи, накарали сте го да я излъже — отбеляза Мишел.

— Преизбирането на мъжа ми е сигурно, ако не се случи някаква катастрофа, включително и лична.

— Значи си се притеснявала, че ако похожденията на Тък излязат наяве, ще провалят преизбирането на мъжа ти? Затова ли накара Бетак да излъже Пам? — попита Шон, който вече не се опитваше да крие гнева си.

— Вие не сте отговорна за постъпките на брат си, нито пък президентът — отбеляза Мишел. — Тък е голямо момче. Може и да има скандал, но той няма да засегне първото семейство.

— Понякога е трудно да се определи кой точно е част от първото семейство и кой не е — каза Джейн. — Във всеки случай бях решена да не проверявам на практика как ще се промени общественото мнение за съпруга ми при подобна новина. Ако не друго, най-малкото щеше да даде повод на опозицията да се заяде.

Имаше и друга причина, но първата дама не смяташе да я спомене.

— Във всеки случай Пам не е повярвала на Бетак — каза Шон.

— Защо?

— Защото в нощта, в която беше убита, отивахме да се срещнем с нея по нейна молба. Не е знаела, че Тък ще се прибере същата вечер, по-рано от очакваното. Каза, че искала да проучим нещо. Познай до три пъти какво е то.

— На партито в Кемп Дейвид си личеше, че все още е притеснена — призна Джейн.

Тък погледна Шон.

— Когато се прибрах у дома онази вечер, ми се стори, че Пам се смути.

Шон кимна.

— Може дори да е искала да отложим срещата, но имаше само телефона в кантората ни, а не мобилния. Когато Тък се е появил, вече сме били на път.

— Е, сега знаете всичко — каза Джейн.

— Не, не е всичко.

Обърнаха се по посока на гласа и видяха агент Бетак до вратата.

— Какво? — попита Шон.

Бетак пристъпи напред.

— Не си спомням да съм те канила, агент Бетак — каза Джейн изненадано.

— Така е, госпожо… дойдох на своя отговорност.

— Не съм сигурна, че разбирам как си се осмелил — каза тя троснато.

Бетак погледна смутено останалите и каза:

— Имаше и писмо, изпратено до една от жените, които работят тук. Шърли Майърс.

Джейн стана.

— Напусни веднага, агент Бетак! Незабавно!

Шон също стана.

— Какво, по дяволите, става тук?

— Напусни веднага! — просъска Джейн.

— Арън, какво писмо? — попита Мишел.

Преди Бетак да успее да отговори, Джейн грабна телефона.

— Достатъчно е да се обадя, Бетак. Или си тръгваш, или с кариерата ти е свършено!

— Може би с кариерата ми и бездруго е свършено — възрази той. — Само че една кариера не може да се сравнява с живота на едно дете. Замисляли ли сте се за това?

— Как се осмеляваш да ми говориш така!?

Тък стана.

— Аз се осмелявам. Ако всичко това има нещо общо с живота на дъщеря ми…

Джейн го погледна, после останалите, един по един. Увереността й сякаш се стопи под втренчените им погледи. Шон реши, че прилича на животно, притиснато в ъгъла, което отчаяно търси начин да се измъкне.

— Джейн — каза той, — ако писмото има нещо общо с Уила, трябва да знаем. ФБР също трябва да знае.

— Не е възможно.

Тък я сграбчи за лакътя.

— Разбира се, че е.

Бетак инстинктивно се спусна напред, за да защити първата дама, но Мишел вече беше успяла да освободи лакътя й. Бутна Тък да седне на канапето.

— Успокой се, Тък. Така не ни помагаш особено. Тя все пак е първата дама.

— Пет пари не давам каква е. Може да е и президент! Ако знае нещо, което може да помогне да намерим Уила, трябва да го каже!

Джейн гледаше Бетак изпитателно.

— Ти откъде знаеш за писмото?

— В тази сграда не може да се случи нищо без знанието на Сикрет Сървис.

— Писмото от похитителите ли беше? — попита Шон.

Джейн се обърна към него.

— Може би. Не мога да кажа. Никой не може да каже.

— Провериха ли го за отпечатъци?

— Тъй като не беше изпратено тук и е минало през много ръце, преди да попадне при мен, отговорът е „не“ — каза тя хладно.