Дейвид Балдачи - Първото семейство

Шон се наклони напред.

— Тък имаше ли връзка с тази жена?

— Ако въпросът е дали имам някакви доказателства, нямам. Става дума за дребни неща. Например че ходи там толкова често. Чуват се приказки…

— Значи нищо конкретно? — попита Мишел.

— Преди месец дойдоха сметки, платени с кредитната карта на фирмата. Аз съм нещо като неофициален финансов директор. Преглеждам сметките, подписвам чековете.

— Какви бяха сметките?

— Имаше нещо странно в разходите на Тък в Джаксънвил.

— Купувал е цветя, бонбони или секси бельо за Касандра?

— Не, не е това. Въпросът не е за какво с плащал, а за какво не е плащал.

— Не разбирам — каза Шон.

— С фирмената карта не е платена хотелска стая.

Шон и Мишел пак се спогледаха.

— Може да е използвал друга кредитна карта? — предположи Мишел.

— Винаги използва фирмената. Когато работиш по правителствени контракти, трябва да си педантичен с разходите и документацията. Всички служебни разходи плащаме само с тази карта. Освен това Тък използва бонус точките, които се трупат от плащанията с нея за самолетни билети и така нататък. — Хилал продължи бързо. — И винаги отсяда в един и същ хотел там. Хубав хотел, без да е много скъп. И тази верига също му дава бонус точки като на редовен клиент. Сега обаче беше там за три нощи, а няма разходи за хотел.

— А Касандра има жилище в града?

— В сграда, която е на самия бряг. Говорят, че било много хубаво — добави той бързо.

— И Тък не може да е отседнал при някой друг?

— Не познава никой друг. Единствената причина да отворим онзи офис е, че Касандра живее там и не искаше да се премести тук, а не можеше да работи от дома си. Мисля, че в договора й за жилището имаше клауза, която го забранява. Освен това Джаксънвил е център на отбранителната индустрия и се надяваме да развием и друг бизнес там. Не беше безсмислено да стъпим в града.

Шон се облегна назад.

— Какво всъщност си помисли, когато чу за случилото се със семейството му? — попита той. — Честно.

Хилал въздъхна.

— Не е тайна, че Пам и той не бяха най-сплотената семейна двойка на света. Той имаше бизнеса си, а тя поддържаше огъня в домашното огнище и се грижеше за децата. Да убие жена си обаче и да отвлече собствената си дъщеря… Тък не е светец, но не мога да си представя, че е способен на подобно нещо.

— А мислиш ли, че Пам е подозирала нещо нередно?

— Наистина не знам. Не съм имал кой знае какви контакти с нея.

— Ако е искал да прекрати брака си, има и по-лесни начини да го направи — отбеляза Мишел.

— Така е — съгласи се Шон. — Защо просто не се е развел с нея?

Хилал чукна с пръсти по бюрото.

— Би било проблематично.

— В какъв смисъл?

— Както казах, наехме Касандра преди около шест месеца. Преди това тя работеше в Министерството на вътрешната сигурност, в отдела, който се занимава с договорите. Опитваме се да спечелим поръчка от тях. Това имах предвид, като казах, че има страхотни контакти.

— Значи, ако Тък беше опитал да се разведе с Пам, вероятно връзката им щеше да стане публично достояние?

— В света на държавните поръчки федералните не обичат да виждат дори и подобие на конфликт на интереси. Ако основният изпълнител, на когото искаме да станем подизпълнител, разбере, че при нас има извънбрачна връзка с бивша служителка на Министерството на вътрешната сигурност, ще имаме голям проблем. Може би не чак такъв, че всичко да се разпадне, ако имахме нормални обстоятелства, но тук обстоятелствата не са нормални.

— Какво имаш предвид?

— Тък е брат на съпругата на президента. Всички и бездруго са нащрек заради подозренията за преференциално отношение. Властите могат също така да заподозрат, че е имало нещо още преди тя да напусне Министерството на вътрешната сигурност, и да започнат да ровят всички други договори, които са били дадени на нас. Нещата могат да се объркат наистина много бързо. И бездруго доста трудно е да спечелиш подобен контракт при такава сериозна конкуренция. Останалите играчи биха се възползвали от всеки гаф.

— Нали си даваш сметка, че току-що описа много правдоподобен сценарий, заради който Тък би организирал инцидента? — попита Шон.

— Все още не мога да повярвам, че е в състояние да постъпи по този начин със семейството си.

Шон погледна Мишел и тя веднага разбра. Попита:

— Трябва да продължим разговора, но… дали бихте ми предложили чаша кафе?

Хилал стана.

— Разбира се. — Погледна към Шон. — Ти искаш ли?