Дейвид Балдачи - Първото семейство

— Какво откри?

— Била е в отлично здраве. Вероятно е щяла да живее дълго, ако не беше това — каза тя и посочи разкъсаната шия.

— Количеството на кръвта?

Магулас въведе нещо в лаптопа, поставен до масата за аутопсии, вгледа се в екрана и отговори:

— Доколкото мога да кажа, като вземем предвид кръвта по килима и дрехите й, липсва около половин литър.

— И са взели тази кръв със себе си?

— Острието е срязало сънната артерия и лявата вратна вена. Кръвта й е щяла да изтече за няколко минути.

— Някаква идея как е нанесен ударът? — попита Мишел.

— Ако се съди по ъгъла на раната и съдържанието под ноктите, бих казала, че са я хванали отзад и са срязали гърлото й. Вероятно е протегнала ръка назад и е издраскала лицето на нападателя. Под ноктите й открихме следи от кръв и кожа. Вероятно го е одрала сериозно. Настроението му едва ли се е подобрило от това.

— Сигурно ли е, че е бил мъж? — попита Шон, което накара Мишел да се намръщи.

— Заедно с останалото под ноктите й имаше и косъмчета от брада.

— Просто искам да съм сигурен — обясни Шон на партньорката си.

— Значи след като раната е отляво — каза Мишел, — ако я е нападнал отзад, нападателят е бил десняк?

— Така е.

Тя извади малко пластмасово шишенце, в което имаше няколко влакънца от черна материя.

— Тези бяха под нокътя на десния й палец и левия показалец. Една беше залепнала и за косата й.

Мишел присви очи, за да види по-добре.

— Прилича на найлон — отбеляза тя.

— От маска? — предположи Шон.

— Онзи, когото видях, беше с черна маска — каза Мишел. — Ако Пам е посегнала назад към лицето му, много вероятно е под ноктите й да са попаднали нишки от маската му.

— Нещо друго видяхте ли? — попита Магулас.

— Не. Иначе съм доста наблюдателна, само че онзи тип стреляше с автомат. За малко щеше да надупчи мен вместо едно дърво. Реших, че е по-добре да остана жива, отколкото да разгледам добре стрелеца.

Магулас я изгледа с широко отворени очи.

— Разбираемо.

— Нещо за буквите по ръцете? — попита Шон и ги посочи. Сега беше по-трудно да се различат поради обезцветяването на кожата на трупа. Сякаш мъртвата плът абсорбираше трайното мастило. Сега знаците не приличаха на букви, а на някаква кожна болест или драсканици на безумец.

— Аз съм патолог, а не лингвист. Мастилото е черно, вероятно от маркер с широк връх, буквите са печатни по форма, а краснописът по моето скромно мнение не е кой знае какво. Знам добре испански, но това не е испанки. Не е и друг от романските езици. Очевидно не е китайски или руски. Тяхното писмо е различно.

— Може ли да е език на някое африканско племе? — предположи Шон.

— Да, но не мисля, че щяха да използват латиница, както китайците или руснаците не я използват — каза Мишел. — Може просто да са драскулки, за да ни заблудят.

— Добре. Нещо друго интересно? — попита Шон.

— Да, тази дама има страхотна червена коса. Ослепителна. Рязала съм доста червенокоси, но тази печели купата. За малко да си сложа слънчеви очила, докато правех аутопсията.

— Какво отношение има това към разследването ни? — попита Мишел.

— Той не попита за отношение, а за интересно. — И добави с усмивка: — Е, дори и патоанатомите понякога имат нужда от разведряване. Иначе атмосферата тук е потискаща.

— Добре — засмя се Шон. — Съгласен съм. Нещо друго, което има отношение към разследването?

— Раждала е.

— Известно ни е.

— Два пъти със секцио. — Тя посочи двата шева, паралелно на разреза за аутопсията. Приличат на стари ципове.

— И трето раждане, вагинално — добави Шон.

— Невъзможно — поклати глава Магулас.

— Какво? — сепна се той.

— При огледа се установи, че тазовите й кости са с необикновена форма, така че родовият й канал е много тесен. Рентгеновите снимки потвърдиха тези заключения. И макар че е трудно да се каже при аутопсията, изглежда, е имала проблеми със сакроилиачната става, вероятно вродени. Във всеки случай никой акушер-гинеколог не би допуснал тази жена да роди по естествен път, освен ако не е искал да загуби застраховката си при професионална небрежност. Твърде рисковано е. Можела, е да ражда само със секцио.

Погледна Шон и Мишел, чиито погледи бяха вперени в корема на Пам Дътън, сякаш отговорите, които искаха да получат, щяха някак да излязат оттам.

— Това има ли отношение към случая? — попита Магулас и ги изгледа с любопитство.

Най-накрая Шон отдели поглед от старите хирургически шевове и по-новия разрез.