Дейвид Балдачи - Шестият

Тя се надигна.

— О, и още нещо…

— Да? — погледна я въпросително Добкин, но вниманието му очевидно беше насочено към детския плач, който долетя от съседната стая.

— Най-малкото? — подхвърли Мишел.

— Да — кимна той. — Сам. Кръстих го на баща ми, който също беше щатски полицай.

— Беше? Пенсионирал ли се е?

— Не. Загина при изпълнение на служебния си дълг. Спор между двама пияници, завършил зле.

— Съжалявам.

Плачът се усили и Добкин видимо се напрегна.

— Ако нямаш други въпроси, ще ида да помогна на Сали — каза той с тон, който предполагаше приключване на разговора.

— Защо Едгар Рой е включен в списъка за наблюдение на ФБР? Добре, мога да разбера, че е заподозрян като извършител на серийни убийства. Но после адвокатът му е застрелян, а само двайсет секунди по-късно на местопрестъплението се появява цяла армия федерални агенти, превозени с хеликоптер чак от Бостън!

— Нямам отговор на този въпрос.

— Защо имам впечатлението, че не си от хората, които ще го подминат?

— Впечатлението ти е погрешно.

Мишел се насочи към колата, усещайки с всичките си сетива очите на домакина, забити в гърба й.

„Май забрави, че се канеше да помага на Сали“, помисли си тя.

Шон прелисти последните страници на папката и погледна Меган Райли, която търкаше очи и отпиваше от чашата с отдавна изстинал чай. Мисис Бърк не беше възразила срещу присъствието на друга жена в стаята му и това го накара да си помисли, че възраженията й се отнасяха специално до Мишел.

Това се потвърди от факта, че съдържателката им донесе сандвичи, две парчета пай, кафе и чаша чай за Меган.

— Къде е приятелката ви? — попита тя, преди да напусне стаята.

— Има работа.

— Вечеряла ли е?

— Не мисля.

— Но кухнята вече е затворена.

— Добре, ще й предам.

Шон остави папката и насочи вниманието си към бележника пред себе си.

— Как стана така, че Тед изобщо е поел този случай? — попита той.

Меган остави чашата и посегна към сандвича с пуешко на масата.

— Не съм сигурна. За пръв път спомена за него преди няколко седмици. Честно казано, тогава изобщо не обърнах внимание на Едгар Рой, защото тъкмо навлизах в новата си работа. Заинтересувах се от него едва когато мистър Бърджин обяви, че официално ще участвам в защитата. Той отдели няколко минути, за да ме запознае с него. Беше ужасно. Този Рой трябва да е истински изверг!

— За съжаление въпросният изверг е твой клиент и това налага да запазиш мнението за себе си — заряза официалностите Шон.

— О, да, разбира се — изпъна гръб тя. — Съжалявам.

— Спомена, че си направила някои проучвания за Тед…

Тя преглътна хапката си и избърса с пръст майонезата, полепнала по устните й.

— Точно така. Съвсем рутинни неща, свързани с юрисдикцията, компетентността и други подобни.

— Някакви идеи за защитата?

— Не съм сигурна, че мистър Бърджин беше подготвил определена тактика, но изглеждаше нетърпелив да започне процеса.

— Как разбра?

— От приказките му. Наистина искаше делото да тръгне.

— Което отново повдига въпроса как така е станал защитник на Рой. Той би трябвало да го помоли, но никъде в документите не е отбелязано, че двамата са имали и предишни професионални контакти.

— Може би мистър Бърджин е бил нает от семейството му?

— Това щеше да бъде следващият ми въпрос, но в папките липсват платежни документи.

— Според мен Хилари държи тези неща отделно.

— Липсва и кореспонденция с клиента, която би трябвало да фигурира сред документацията.

— Може би съм я пропуснала, макар че уж прибрах всичко.

Телефонът на Шон иззвъня. По ирония на съдбата насреща беше Хилари.

— Току-що се връщам от дома на мистър Бърджин, Шон — съобщи тя. — Там няма никой.

— Няма сега, но може би е имало преди.

— Мястото е доста изолирано, до къщата се стига през чужд имот. Познавам жената, която живее там. Не е забелязала нито полиция, нито агенти на ФБР, въпреки че не е излизала от дома си.

— Добре, Хилари, много съм ви благодарен за услугата. Меган е тук, при мен. Да, току-що долетя. Заедно с папките по делото. Но в тях няма нито дума за самоличността на хората, които са наели Тед. Не може да е Рой, или поне аз мисля така. Папката с кореспонденцията също я няма. На кого изпращахте фактурите?

— Няма фактури.

— Какво? Нима Тед е поел защитата му безплатно?

— Не знам, може би. Или е договорил друг начин на плащане.

— Но все пак някой трябва да го е ангажирал. И да е под държал контакт с него. Някъде трябва да има споразумение за юридическа защита, подписано от пълномощник на Рой.