Дейвид Балдачи - Шестият

— Откъде дойде първият изстрел? — попита тя.

— Нямам представа. Но никак не ни помогна. Брат ти? Райли?

— Всичко е наред. Вече са извън опасност. Къде е Бънтинг?

Харкс махна към далечния тротоар. Бизнесменът се отдалечаваше в компанията на двама федерални агенти.

— Добра работа — кимна тя.

— От доста време следя тези типове. Нещата бяха на косъм.

— Но сега всичко е наред.

— Беше ми приятно отново да работим заедно.

— Нямаше да се справя без теб, Джим.

Мишел умело си пробиваше път. Меган и Рой вървяха плътно зад нея. На няколко крачки от тях най-после се появи празно място.

— Внимавай! — изкрещя Рой.

Предупреждението беше излишно, защото тя вече беше съзряла опасността. Пусна ръката му, стрелна се напред и се завъртя във въздуха. Нападателят се просна по гръб, повален от страхотен ритник. От счупената му челюст бликна кръв.

— Мили боже! — прошепна Рой, заковал невярващ поглед в тежащия над сто килограма мъж. — Как го направи?!

— На мен мозъкът ми е в краката! — извика тя. — Хайде, мърдай, мърдай!

Няколко секунди по-късно те се добраха до вана. Мишел запали двигателя и включи на скорост.

Едгар Рой се обърна към хаоса, останал зад тях.

— Нещата не се развиха точно по план — отбеляза той.

— Това никога не става — отвърна Мишел и стъпи на газта. — Важното е, че сме живи. — Очите й потърсиха младата жена в огледалото. — Добре ли си, Меган?

Меган се облегна назад и отметна сплъстените кичури от челото си.

— Вече да. По едно време си мислех, че всичко е свършено. — Потърка разранените си китки и глухо добави: — Тези мръсници ме пребиха!

— Знам. Открихме окървавения ти пуловер.

— Нож — каза лаконично Меган и докосна рамото си.

— Но си добре, нали?

— Пуснаха ми малко кръв, за да разберете, че не се шегуват. Мисля, че станах доста по-твърда през последните няколко дни… — Тя замълча за момент, после глухо добави: — Съжалявам за полицай Добкин… Беше ужасно. Разбиха вратата и го застреляха. Нямаше шанс дори да посегне към пистолета си.

— Важното е, че ти оцеля — каза Мишел.

Меган се обърна към Рой и протегна ръка.

— Приятно ми е, че най-после се запознахме. Радвам се, че се отървахте.

— И аз се радвам за вас — срамежливо отвърна Рой и стисна ръката й. — Извинявам се за първата ни среща. Но тогава нямаше как да общувам с вас.

— Забравете — махна с ръка Меган. — Единственото нещо, от което се нуждая в момента, са един горещ душ и чисти дрехи.

— Знам място, където ще получиш и двете — обади се Мишел. — След пет минути сме там.

Меган машинално се обърна и погледна назад.

— Мишел, преследват ни! — стреснато извика тя.

— Спокойно, така трябва да бъде. ФБР ще ни охранява през целия път до тайната квартира. А когато всичко свърши, ще отскочим и до оперативното им бюро. Налага се да дадеш подробни показания, Меган.

— С удоволствие ще им помогна — кимна Меган, после с усмивка добави: — Но нали може първо да се изкъпя?

— Дадено.

Продължиха напред. Черният джип зад тях бавно скъсяваше дистанцията.

Дванайсетте наемници на Куонтрел бяха обезоръжени, оковани с белезници и натоварени във вановете на ФБР. Многобройните участници в митинга останаха с впечатлението, че стрелбата е дело на някакъв луд, който не споделя ентусиазма им за свят с по-малко насилие. Тълпата беше избутана максимално далеч от размириците.

Шон, Кели Пол, Бънтинг и Джеймс Харкс се срещнаха някъде по средата. Шон крачеше леко приведен на една страна.

— Сериозно ли е? — попита Кели Пол и огледа дупката в бронежилетката му.

— Натъртено ребро — намръщи се той. — Но е по-добре, отколкото да съм мъртъв.

— Ти спаси живота на Еди.

— Очевидно не ме бяха запознали с целия план — обади се Харкс. — Нямах представа, че ще прибегнат до този вариант.

— Може би някой от тях просто е решил да получи допълнителен бонус — успокои го Пол.

— Как успя да засечеш стрелеца преди другите? — попита Харкс и погледна с уважение Шон.

— Едно време с това си вадех хляба.

— Как са останалите? — попита Пол.

— Току-що се чух с Мишел — отвърна Шон. — Вече са на безопасно място. Меган е доста зле, но след като си почине, изкъпе и облече чисти дрехи, ще се оправи. Има рана на рамото, но Мишел вече я е почистила. Ще я прегледат по-подробно, когато отиде да даде показания във ВОБ.

— Ясно — кимна Пол и погледна към Харкс. — Следващият ни ход?

— Трябва да посетя двама от най-любимите си хора и да им обясня, че се налага да променят живота си, и то по начин, който едва ли са очаквали.