Ребека Джеймс - Красиво зло

Продължава да се смее, но всички останали сме тихи. Поглеждам към салфетката в скута си и се опитвам да прикрия пламналите си бузи. Чувствам се унижена и огорчена. Не знам дали Алис е сериозна, или просто се прави на духовита, но думите й така или иначе са болезнени. Толкова ми бе приятно да съм с нея и Роби, чувствах се така щастлива отново да имам такова близко и многопластово приятелство, че забележката на Алис — пренебрежението и очевидното й неуважение към нещо, което самата аз бях започнала да ценя толкова много — ме карат да се чувствам смешна, наранена.

Сигурна съм, че Роби е също толкова огорчен — и поради тази причина не мога да погледна към него. Непоносимо ще е да видя собствената си болка и унижение, отразени в очите му.

Бен казва:

— Разбира се, че ще хапнем с вас. Толкова приятно си прекарваме. — Гласът му е висок и изпълнен с пресилен ентусиазъм. — Нали така, Филипа?

— Чудесно. Слава богу. — Алис се смее и удря с ръка по масата. Бутилката й с шампанско е празна, тя изглежда леко пияна, със зачервени бузи и блестящи очи — и изобщо не си дава сметка за напрежението, надвиснало между сътрапезниците й. — Тогава да си вземем още питиета за партито — решава тя. — Умираме от жажда, Роби. Какво ще ни препоръчаш?

— Ъъъ… — Роби прочиства гърлото си. — Лично аз смятам да изпия още една кола. — Поглежда към Филипа и Бен и се усмихва принудено и неестествено. — Вие какво искате?

— Още вода. — Филипа вдига празна кана. — Ако не те затруднява?

— Бен ще пие бира — оповестява Алис, побутва го и се ухилва. — Нали така, Бен? Ти носиш на партита.

— Разбира се — кимва той. — Защо не? Една бира ще ми дойде чудесно.

— И още шампанско — казва Алис, без да среща погледа на Роби. — Още една бутилка.

— Ще дойдеш ли да ми помогнеш, Катрин? — пита ме Роби, докато се изправя.

— Разбира се.

Ставам от мястото си и поглеждам Алис. Откакто сме пристигнали, тя е толкова войнствена, та се боя, че, ако отида с Роби на бара, ще предизвикам още някоя агресивна забележка. Алис обаче се навежда към Филипа с вдигнати вежди. Дори не поглежда към нас.

Двамата с Роби тръгваме към бара, без да говорим. Стигаме там, облягаме се на него и Роби се обръща, за да погледне назад към местата ни.

— Тази проклета Алис! — Той не откъсва поглед от масата. — Тази вечер си е наумила нещо. Всичко това ще свърши много зле.

— Какво искаш да кажеш? — Усещам как в стомаха ми се загнездва страх. Не искам да се случва нищо неприятно. Не искам Алис да се държи лошо, да е жестока. Не искам тя и Роби да се разделят или да направи нещо толкова ужасно, че да съм принудена да преосмисля приятелството си с нея. Дори предположението, че всичко може да свърши, е прекалено ужасно и трябва да овладея паниката, която се надига при мисълта за бъдеще, в което приятелството ми с Роби и Алис вече не съществува, бъдеще, което е прекалено самотно и скучно, твърде нещастно, за да го понеса. — Хайде просто да вечеряме и да я отведем оттук. Да я закараме у тях и да я сложим да си легне.

Роби ме поглежда.

— Досега не си я виждала такава, нали?

— Такава ли? Не знам. Не съм забелязвала да проявява подобна преднамерена нелюбезност, ако това имаш предвид.

Той поклаща глава.

— Различно е. Няколко пъти съм я виждал в това състояние. Наистина е странно. И страшно. Тя се опитва да се самоунищожи. Няма начин тази вечер да стигнем до нея. Няма да иска да ни чуе. Нито теб, нито мен, нито Бен или Филипа. И се обзалагам на един милион долара, че ще пожелае да превърне тази нощ в паметно събитие. И ще въвлече Бен и Филипа, само стой и гледай. — Засмива се горчиво. — Алис може да бъде много убедителна, когато е в такова състояние.

Не съм сигурна за какво се тревожи толкова, в думите му няма смисъл, но въпреки това съм уплашена.

— Значи просто ще се повеселим. Ще потанцуваме или нещо подобно. Можем да се погрижим за нея, не е ли така? Можем да се погрижим да не се случи нищо.

— На твое място щях да се измъкна оттук, докато все още мога. И на мен ми се иска да си тръгна, но някой трябва да се постарае тя да стигне у дома жива. Пияна е, надрусана или кой знае какво. — Отново поглежда към местата ни. — Или е в някакво психопатско настроение.

Алис се е навела над масата и говори оживено на Филипа. Момичето е скръстило отбранително ръце на гърдите си и се накланя назад, по-далеч от Алис. Не се усмихва.

Вземаме питиетата и докато вървим обратно към масата, Филипа скача от мястото си и бързо се отдалечава с наведена глава към тоалетната.