Джеймс Чейс - Смятай се за мъртъв

— Стига си го увъртал, Ъмни! — каза Фрост. — Давай по същество.

— Е, щом е мъртва, няма да има пари, нали така?

— Е, добре, няма нари. Провалихме се. Защо си тук?

— Лу е професионален убиец — продължи Ъмни. — Търси пари. Така че те с Гранди се събраха. Мислех, че трябва да ти кажа.

— Да ми кажеш… какво? — попита Фрост, гледайки втренчено Ъмни.

— Добър въпрос — отвърна Ъмни с широката си усмивка. — Е, Гранди и Лу се събраха. Гранди иска да умреш. Влязла му е мухата, че ако не си бил ти, лудата му дъщеря все още щеше да се чука, да плува и да се весели. Така че направи предложение. Наел е Лу да те премахне. Лудост, нали? Реших да те уведомя. — Потърка ноктите си в ризата. — Парите са добри… двеста хиляди долара. Гонехме милиони, но мисля, че двеста хиляди долара са все пак по-добре от нищо.

Фрост се приведе напред в стола си.

— Хайде да изясним нещата — каза той. — Гранди е наел Силк да ме убие и заплащането е двеста хиляди долара… Така ли?

— Точно така — отвърна Ъмни. — Но тъй като те харесвам, реших да те уведомя.

— Кога планира Силк да ме убие? — попита Фрост.

Ъмни кимна одобрително.

— Това също е добър въпрос. Значи ти стана ясно, че Гранди сега те мрази до мозъка на костите си? Иска агонията ти да е дълга. Такова копеле е. Затова дойдох да ти го кажа. Ще бъде с дълга пушка. Лу е несравним с телескопична пушка със заглушител. Миналата година свърши една работа точно като тази. Парите не бяха толкова добри, но все пак достатъчно. Не премахна човека шест месеца, но непрекъснато усилваше натиска, така че след шест месеца този човек напълно изкука. Беше здравеняк също като теб, но след шестте месеца, през които не знаеше кога ще получи куршум в главата, рухна. — Ъмни се наклони напред, отправяйки чаровната си усмивка към Фрост. — Тъй като харесвах този човек толкова, колкото харесвам и теб, го уведомих. Казах му: предупреждавам те — никога не минавай по тихи улички, никога не поглеждай от прозореца. Никога не отваряй вратата, без да провериш кой е. Внимавай, когато се качваш в кола и бъди готов да залегнеш, щом предното стъкло се разтърси. Казах му да се скрие, но също така му казах, че рано или късно Лу ще го намери.

— И, разбира се, той го намери — рече Фрост.

— Точно така — гласът на Ъмни стана по-твърд. — Този човек последва съветите ми, но не издържа. Извърши нещо глупаво. Намери си пистолет и тръгна да търси Лу. — Ъмни изглеждаше натъжен. — Жена му направи хубаво погребение. Лу изпрати венец. — Ъмни се изправи. — Е, щом нямаш намерение да ме почерпиш едно питие, смятам да се сбогувам. Само исках да ти го кажа. Рано или късно Лу ще те премахне. Той е професионалист.

Фрост се приведе напред и избухна в смях.

Ъмни го зяпна и замръзна.

— Нима си въобразяваш, че ще се уплаша от тия лайна? — попита Фрост. — Смешно е. Ако си въобразяваш, че можеш да направиш от мен кълбо нерви, значи си по-голям мухльо, отколкото си мислех. Сега ще ти кажа какво да предадеш на тоя едноок глупак. Кажи му, че е избрал неподходящ човек, за да го плаши. Мога да се грижа за себе си, докато съм жив. Кажи му, че от този момент нататък с него сме във война. Аз също съм професионалист. Неговите нерви сигурно са по-слаби от моите. Кажи му, че ще му е доста трудно да спечели кървавите си пари, а също така, че аз ще го убия с удоволствие, и то за нищо. — Фрост вдигна пръст. — Изчезвай. Следващия път, когато видя лицето ти, започвай да се молиш. Разкарай се!

Двамата мъже се погледнаха. Ъмни усети внезапна празнота в тялото си. Студеното свирепо изражение на лицето на Фрост го накара да потръпне.

— Не ме разбирай погрешно, Майк — бързо рече той. — Само ти предавам съобщение. Казах ти, приятел съм ти. Смятам да стоя настрана от това. То си е между вас със Силк.

— Вече напика ли се от страх? — подсмихна се Фрост. — Вътре си, както и приятелчето ти Гоубъл. Кажи му го. Когато се оправя с вас двамата, ще се погрижа и за Силк, но вие ще сте първи. — Извади пистолета си от джоба и го насочи към Ъмни. — Чупката! Няма да изпратя венец нито на твоето, нито на погребението на Гоубъл, но предай на Силк, че на неговото ще изпратя. Изчезвай, преди да съм ти направил втори пъп!

Ъмни изхвърча пребледнял от къщата.

Фрост имаше вроден инстинкт за оцеляване. Когато вратата се затвори зад Ъмни, той се измъкна от стола си, натисна ключа за осветлението и стаята потъна в мрак. После легна на пода.

Частица от секундата по-късно прозорецът се разби и той чу как един куршум се заби в облегалката на стола.