Марк Фрост - Списъкът на седемте

— Я виж, това май са монахините — обади се и Бари, който не изглеждаше притеснен от гледката.

И наистина, във фигурите имаше нещо повече женско, отколкото монашеско, а и дразнещо високите им гласове, които сякаш обикаляха около тях, не правеха нищо, за да разсеят подобно впечатление.

Айлин сграбчи фенера на Лари, безстрашно слезе от олтара и се насочи право към привиденията.

— Мис Темпъл… — позволи си да възрази Дойл.

— Добре, дами, стига празни приказки — каза тя със силен, уверен глас. — Вечерята приключи, бягайте сега оттук, връщайте се в ада, там, откъдето сте дошли.

— Бари — изрече като заповед Спаркс.

Бари веднага скочи след нея. Лари извади ножовете си и се отмести вдясно, а Спаркс се прицели с двуцевката.

— Изчезнете, глупави духове, разпръснете се или ще ни ядосате много…

Призрачните гласове изведнъж замлъкнаха. Айлин спря на няколко крачки от молещите се привидения.

— Точно така — одобрително каза тя. — А сега, момичета, бегом оттук. Хайде, бързичко.

Фигурите свалиха ръцете си. Бари бавно се приближаваше зад Айлин и вече беше почти до нея.

— Мис Темпъл — високо и ясно изрече Спаркс, — моля ви, изместете се от центъра на помещението.

— В театъра непрекъснато се натъкваме на духове… — каза тя.

— Направете каквото ви казвам… веднага!

Но тя се обърна към Спаркс, за да възрази.

— Нима нищо страшно, това са напълно безвредни…

Действайки в пълен синхрон, привиденията отметнаха качулките си назад, разкривайки под тях отвратително обезобразени плешиви глави, в чиито наглед човешки черти имаше нещо от хищна птица. Те издадоха остър, парализиращ писък и излетяха във въздуха над Айлин, готови да нанесат удар. В същия миг два огромни вълка се втурнаха в църквата от двете страни и с кръвожадно ръмжене се насочиха право към Айлин. Бари се хвърли напред и я събори на пода, точно когато вълците скочиха, за да нападнат. Спаркс стреля с двуцевката едновременно с двете цеви и улучи предното от двете животни. Куршумите го отхвърлиха назад, тялото му тежко падна на земята и остана да лежи неподвижно, разкъсано и кървящо. Лари хвърли ножовете си. Вторият вълк бе скочил върху Бари, но в мига, преди да го повали на земята, изквича. Ножовете се бяха забили в шията и гърдите му. Но в звяра бе останала достатъчно сила, за да захапе Бари. Той вдигна ръка, за да се запази, и хищникът щракна със зъби. Бари се приближи, извади единия нож и го заби решително във врата му, точно зад черепа. През тялото на животното премина тръпка и то се свлече мъртво на пода.

— Не ставай! — извика Спаркс.

Но Айлин вече беше скочила на крака. Сграбчи единия фенер и го запрати към фантомите, кръжащи над нея. Фенерът срещна преграда, разби се и избухна. Образите се сгърчиха и изчезнаха сред дъжд от сребърни искри и червен дим.

— Мразя монахините! — изкрещя Айлин.

Дойл чу ниско изръмжаване зад себе си и бавно се обърна. До сандъка стоеше трети вълк — само на две крачки зад Спаркс, чийто гръб бе абсолютно незащитен.

— Джек… — започна Дойл.

— Пушката ми е празна — тихо отговори Спаркс, без да помръдва. — Къде ти е револверът?

— Трябва да го извадя.

— Хайде, ако обичаш.

Дойл разкопча палтото си и предпазливо мушна ръка под него. Вълкът местеше интелигентните си зли очи от Дойл към Спаркс и обратно. Беше определено най-големият от трите: висок като теле и тежък поне седемдесет килограма. Все така бавно Дойл извади револвера, но вместо да ги нападне, вълкът направи две крачки и описвайки висока дъга, изскочи през единия от зеещите над олтара прозорци. Дойл стреля напосоки и изтича след него. Погледна през прозореца и видя, че до земята има поне шест метра. Извади навън ръката си с фенера, но звярът вече беше изчезнал.

Айлин и Лари преглеждаха ухапаната ръка на Бари.

— Не е много страшно, старче, нали? — попита Лари.

— Палтото ми помогна — отговори Бари, като сгъваше и разгъваше пръсти, за да се увери, че им няма нищо.

— Духове, моля ви се! — възмути се Айлин със спокойната практичност на опитна медицинска сестра.

— Е, виждал съм и по-лоши неща — стоически отговори Бари.

— Мразя монахините — повтори Айлин. — Винаги съм ги мразила.

— Ама тези вълци май са си напълно реални! — Лари срита единия труп, наведе се и изтегли ножовете си.

— Как е, Бари? — попита Спаркс, докато презареждаше пушката с патрони от джоба си.

— Дребна работа — успокои го Бари, показвайки на ангела, който преглеждаше раните на ръката му, всичките си зъби в усмивка.