Филип Шелби - Разплата

Инженера излезе от джипа и се затича, ниско приведен, към ъгъла на къщата. За щастие, почвата под краката му беше суха, но неотъпкана, така че прибежките му не предизвикаха никакъв шум. Той използва дълбоките коловози, останали от тежките високи гуми на земекопните машини, както и изкопите за бъдещия водопровод. При това придвижване приборът за нощно гледане не беше много полезен. Но най-важното беше да не изкълчи глезена си или да не се спъне и да навехне коляно.

Той се приближи до каменната стена, опасваща терена зад къщата. Вятърът беше стихнал и той долови миризмата на хлорираната вода в басейна отзад, смесваща се с уханието на пресния торф от градината. Може би по-рано тази вечер са се включили автоматичните пръскачки за оросяване на лехите с цветя.

Лесно преодоля стената и скочи сред хлъзгавата трева, само че се плъзна напред като кънкьор по замръзнало езеро. Най-после се добра до навеса. Там се спря и изтърка в чимовете калта от подметките си.

През онези фатални и последни деветдесет секунди, миг преди да издъхне, Стивън Коупланд в страха си бе избъбрил всичко, което знаеше за укритието на Бети Ъндъруд — не само адреса, но дори и такива подробности като това, че къщата е наскоро построена и усамотена. Инженера си бе направил труда да провери в регистрите, но знаеше, че притежателите още не бяха поръчали доставка на алармена система. За всеки случай той огледа внимателно външните стени и врати — никъде нямаше следи от проводници. Това обаче не успокои опитният професионалист. Реши да обиколи и постройките в двора. Оказа се, че таблото с бутоните за настройка на алармената система е скрит под стрехата на невзрачната барака в дъното на двора. Той вдигна предпазливо капака на таблото и видя емблемата на фирмата „Гардсман Хоум Протекшън Сървис“, специализирана по охрана на недвижими имоти. Но не видя кабелни връзки към главното табло на охранителната система.

Инженера знаеше, че къщата има само два етажа, което го улесни при обмислянето на плана за проникване. При такива къщи спалните почти винаги се намират на втория етаж. Това му позволяваше да преодолее катинарите на задните врати и да проникне незабелязано откъм гаража, залепен към къщата.

Вътре беше доста хладно, почти студено. Инженера пристъпи към вратата, водеща през коридора към трапезарията на партера. Но веднага се спря, за да се вслуша в шумовете на къщата. Долови само глухо бръмчене на хладилник и леко тиктакане на стенен часовник. Във въздуха ухаеше на някакво ястие. Стори му се, че беше китайска кухня. Дъските по пода бяха чисти, наскоро остъргвани, затова от тях се разнасяше миризмата на чам. Не усети мирис на домашно животно. Преди да умре, Коупланд нищо не бе споменал за куче или котка в къщата на Бети Ъндъруд, макар че във Вашингтон тя беше имала котка в апартамента си. Инженера беше проучили дори и тази подробност.

Стаите на партера бяха с високи прозорци, през които проникваха лунните лъчи, осветявайки новия килим. Инженера си напомни, че на всяка цена трябва да избягва приближаването към прозорците, след което започна да се прокрадва към стъпалата, водещи към горния етаж. На горната площадка отнякъде падаше светло петно, а и шумовете бяха по-различни от тези на партера. Той надникна зад ъгъла на коридора и видя, че петното е от светлия лъч от съвсем леко открехнатата врата на втората спалня. Заслуша се и се усмихна безмълвно. Паникьосаният Стивън Коупланд дори му беше признал чувствата си към Бети Ъндъруд. Да, тя наистина беше тук, но в този момент се мяташе върху матрака с някой друг. Непредвидената в плана поява на още една жертва беше като допълнително предизвикателство за професионализма му. Инженера знаеше, че дебнещите отвън копои от ФБР са съсредоточили цялото си внимание върху тази спалня — единствената стая в цялата къща, която в момента беше осветена. Всяко необичайно движение ще ги принуди да изскочат от шевролета. Той се спря, за да измисли как да стигне до леглото, без да привлече вниманието на тримата агенти в колата, паркирана отвън.

Инженера най-после взе решение и се наведе. Остана така, притиснал длани към тесния килим, опънат по стъпалата. Оказа се, че предвиждането му се оправда — беше възнаграден за остроумното си хрумване с едва чуто проскърцване на дъските. Още при първия оглед беше преценил, че дограмата в къщата е нова и следователно, още неизсъхнала. Което означаваше, че няма да попадне на издайнически скърцаща или хлопаща дъска. Ако обектът заспи, той ще може да си позволи риска да се изкачи бързо по стъпалата, после да се втурне в спалнята. Но сега предпочете друго решение — доста по-надеждно. И по-неочаквано. И много по-зрелищно.