Том Кристенсен - Драконът

Йоаким междувременно знаеше, че Ферен беше в състояние да извърши всичко, ако виждаше в това някаква лична изгода. Да осигури на някой военнопрестъпник убежище не представляваше и най-малък проблем за него. Ферен, или Дракона, както понякога обичаше да се нарича, беше самото олицетворение на една разпокъсана, шизофренична личност – циничен, безмилостен, алчен християнин и самарянин, благодетел на бедните по света. Един олигавен върколак, предрешен като Майка Тереза. Един сатана, от когото Йоаким в глупавата си наивност си беше позволил да се очарова и да бъде подлъган. Йоаким никога не беше мразил някого повече от Арве Магне Ферен. Но Дракона имаше сила и не на последно място – имаше влиятелни приятели. Докато слънчевата светлина не започна да прониква през прозореца, Йоаким лежеше и размишляваше дали Ферен нямаше много по-влиятелни приятели, отколкото тези, за които знаеше той. МИ6, ЦРУ, военното разузнаване и полицията? Можеше ли Ферен наистина да има контакти и там? Това сериозно го плашеше. С какво тогава имаше да се справя той?

Когато старият мобилен телефон, който беше до леглото, звънна точно след девет часа сутринта, той имаше усещането, че сякаш беше спал едва няколко минути.

– Имам добра новина – чу той да казва Лисбет Дал с жизнерадост в гласа. – Можеш да вземеш Хенрик днес в два часа

– Пред училището, както предния път. Бившата ти съпруга трябва да е в добро настроение днес.

Йоаким седна на ръба на леглото и разтърка сънените си очи, за да се събуди.

– Днес?

– Да, определено. Нещата започват да се нормализират, ще видиш – каза тя. – Всичко ще се оправи, Йоаким.

Той ѝ благодари, обеща, че ще бъде там по-рано и ще прибере Хенрик, приключи разговора и стана.

"Трябва да се случи днес" – помисли си той. Можеше да отнеме дни или седмици, преди да види отново Хенрик. Но тогава можеше да бъде прекалено късно за Далайла. Тя трябваше да си намери укритие възможно най-бързо. Това беше шансът. Сега трябваше да се случи.

Отиде в кухнята и включи компютъра. Бързо влезе в Интернет и отвори Фейсбук.

Видеоклиповете все още бяха на профила. Но никакъв отговор – никаква реакция на десетте хиляди крони. Той ги беше предложил за материала, с който те твърдяха, че разполагат.

Внезапно една мисъл го осени след нощните размишления. Той бързо изписа "военнопрестъпници норвегия" в полето за търсене в Гугъл и натисна Ентър.

Множество резултати изскочиха. Той бързо ги заразглежда. Една от статиите беше от bt.no – онлайн-издание на вестник "Берген".

Норвегия – свободна зона за военнопрестъпници

Тор Улав Мьорсет

КРИПОС има списък с над 70 души, подозирани, че са военнопрестъпници. Но в Норвегия те няма да получат присъда.

Смущаващо е, че нямаме специални разпоредби срещу геноцид в законодателството на Норвегия – Йон Стиген, постдокторант

За научното списание "Аполон" към Университета в Осло професор Свайн Мьонеслан казва, че международните военнопрестъпници търсят убежище в Норвегия.

Причината е, че Норвегия няма закон, който да постановява, че съдилищата могат да осъждат хора, които са извършили военни престъпления в други страни.

След Втората световна война нацистите намират убежище в Латинска Америка. Сега Норвегия е на път да се превърне в подобна страна, твърди за списанието Мьонселан, който е един от най-изтъкнатите експерти по Балканите в страната.

Смущаващо от страна на Норвегия

КРИПОС казва пред списанието, че полицията разполага със списък от над 70 души, живеещи в Норвегия, които са подозирани в извършването на военни престъпления, геноцид или престъпления срещу човечеството.

Тези хора идват преди всичко от Балканите, Ирак, Афганистан и множество африкански страни.

Смущаващо е, че нямаме специални разпоредби в закона на Норвегия срещу геноцид, казва постдокторант Йон Стиген за вестник "Берген".

Той е бил, освен всичко друго, норвежки делегат по време на преговорите за създаването на Международния наказателен съд.

Срамно е, ако из Норвегия се разхождат хора, които са извършили престъпления спрямо човечеството, а след това остават ненаказани, защото нашето законодателство не е достатъчно добро, заяви той.

Стиген е на мнение, че Норвегия носи морална отговорност за това да уреди създаването на една по-строга законова уредба, особено след като е играла активна роля при създаването на Международния наказателен съд.

Прочете всичко набързо.