Том Кристенсен - Драконът

– Да, пътни камери. Снимки могат да се правят през цялото денонощие. Ти може би си мислеше, че те се използват само за снимане на шофьори, каращи с превишена скорост, а? Някой знае ли всъщност кой има достъп до снимковия материал от тези камери?

Йоаким поклати глава и се обърна. Мъжът изчезна зад ъгъла.

– Освен това разполагаме с фирми като "Майкрософт". Те имат достъп до деветдесет процента от компютрите посредством операционната система "Уиндоус". А съществува още и наблюдение чрез сателит, както и старият метод с информатори и следене.

– Ти си ходеща енциклопедия. И не си болна от параноя?

– Не се шегувам. – Тя го погледна с раздразнение. – Може би си чул за белия самолет на ЦРУ, който каца в Сула, в покрайнините на Ставангер [32] Сула е община в окръг Ругалан. Там се намира летище Ставангер; Ставангер е град и община в Югозападна Норвегия. , многократно. Приземява се на равни периоди. Те прибират преди всичко военнопрестъпници, които пребивават в Норвегия под фалшива самоличност, и ги отвеждат за разпит в тайните седалища на ЦРУ и МИ6 извън Скандинавия. След това са изпращани обратно дотук. Те са важни източници на информация във връзка с водещи се в момента войни и конфликти. Помагат за тълкуването на разузнавателна информация и идентифицират хора и канали за пари в конфликтни зони. В замяна на това те получават пребиваване в Норвегия и разрешение да се разхождат спокойно сред обикновените норвежки граждани.

– Шегаджийка.

– Защо иначе шпионският самолет ще каца тук? На агентите на ЦРУ не им пречи да се качат на пътнически самолет, нали така? Само наивните журналисти вярват на историята, че самолетът прави междинно кацане в Сула, за да презареди с гориво. Те вярват, че ЦРУ, най-вещата в света разузнавателна организация, си наема самолет, който може да се задържи във въздуха едва два часа на пътуване. Смехотворно, нали?

Йоаким усети как пулсът му се ускорява с поне един удар в минута.

– Как си стигнала до това?

– В момента е конфиденциално.

– Информацията ти потвърдена ли е?

Ингер Холмсбю обърна поглед към предното стъкло.

– Работя по въпроса.

– Точно това и предполагах. Разполагаш ли с още?

Тя извърна лице към него.

– Да. В Дирекция "Миграция" преди известно време са открили, че на няколко от офицерите са им платили от полицията. Настанали са яростни безредици. Изхвърлили ги посред бял ден със сила. Заговори се, че Дирекция "Миграция" са извършили вътрешен контрол на групата хора, търсещи убежище, които тези офицери са пуснали. Информацията от това проучване е заключена и добре скрита в сейф в Дирекция "Миграция". От този ден насам дирекцията и полицията не си говорят.

– Звучи налудничаво.

– Светът е полудял, Йоаким, ти би трябвало да го знаеш. Той заплаши ли те?

Йоаким я погледна изненадано.

– Кой?

– Ферен. Той заплаши ли те да си мълчиш? По време на съдебното дело.

– Нямам представа за какво говориш.

– Не ти вярвам, Йоаким. Докога мислеше да пазиш всичко това в тайна?

– Имах си своите основания да си мълча, Ингер – тихо отвърна Йоаким. – И все още е така.

– Какво можеш да ми разкажеш за Ферен? Какво знаеш за взаимоотношенията му с военнопрестъпниците от Судан?

– Нищо. Може ли сега да ме откараш у дома?

– Дявол да те вземе, Йоаким – ядоса се тя и запали двигателя.

Ингер Холмсбю остави Йоаким пред апартамента на улица "Хофсвайен". Той веднага си легна, но не можа да заспи. Мислеше за Далайла. Заради нея планът трябваше да се приложи в действие много по-бързо, отколкото си беше мислил първоначално, всъщност колкото се можеше по-скоро.

Йоаким си мислеше също и за онова, което Ингер му беше разказала. Дали смяташе, че той притежаваше информация за международните военнопрестъпници? Затова ли се беше появила посред нощ и се беше срещнала с него? Защо и как той щеше да знае нещо по въпроса? Единствената връзка, която той имаше с военнопрестъпниците, беше това, което току-що тази вечер научи от Далайла. Тя твърдеше, че суданецът, който стоеше зад убийствата на нейното семейство и зад нейното изнасилване, беше получил помощ от Ферен. Помощ да се сдобие с убежище в Норвегия. Ето защо Далайла беше тук – за да разкаже на норвежките власти за всичко това. Йоаким не изпитваше никакви затруднения да приеме именно това обяснение. Но Ферен никога не му беше разказвал каквото и да било за суданските военнопрестъпници. Защо Ингер Холмсбю вярваше, че той го е извършил? И откъде можеше тя да знае, че Ферен го бе заплашвал? Тя знаеше ли го, или го предполагаше?