Том Кристенсен - Драконът

Вратата се затвори след мъжа, който излезе.

– Защо си качил видеото в YouTube? Откъде го взе? – прошепна той бавно. Лицето му беше само на десет сантиметра от това на момчето. То отново усети болка в брадичката си.

Ян замига с очи, за да прогони сълзите, докато мозъкът работеше трескаво. Той разтърси глава неразбиращо.

– Имаш пет секунди да ми отговориш. Видеото в YouTube. Говори! – съскаше мъжът.

– Видео? – Гласът му беше писклив. Не можеше да шепти.

– Четири, три, две...

Очите на Ян се разшириха, устата му се отвори. Той усети ръка върху устата си.

– Няма да пищиш, мамка ти – прошепна той оживено. След това махна ръката си от устата му.

– Не знам! – задъха се Ян. – Нямам представа за какво говорите.

Усети как върхът на ножа се забива през кожата и усети топлата кръв, която започна да се стича надолу по гърлото му. Ян заплака, тихо се примоли за живота си.

– Било е качено видео в YouTube от твоя компютър – заяви мъжът. – Майка ти ли го е направила?

– Не, не. – Той трескаво поклати глава.

– Откъде го взе?

Ян хълцаше, клатейки глава.

– Откъде го имаш? – прошепна той, като наблягаше на всяка дума.

Миризма на чесън за малко не удуши Ян. Освен това той започна да усеща мириса на своята собствена урина.

Очевидно и негърът ги долавяше. Той душеше из въздуха и гледаше обезумяло към Ян.

– Да не си се напикал, свиня такава – просъска той.

Дишането на Ян стана още по-учестено. Той беше на косъм от хипервентилация [30] Хипервентилация е необичайно бързо и дълбоко дишане, което може да се дължи на страх, безпокойство, силни емоции, плач, стрес и други. .

Мъжът махна ножа.

Цялото тяло на Ян трепереше. Тресеше се.

– Откъде имаш видеото? – прошепна отново мъжът. Този път по-сдържано.

Ян преглътна, не смееше да се помръдне.

– За какво говорите? – попита той. – Никога не съм качвал каквото и да било в YouTube. Никога! – Той усети как буца засяда в гърлото му, сълзите му напираха. – Нямам никакво видео. Истина е – отвърна той с хриптене. – Не съм бил аз. Нищо не съм напра‘ил. – Той тихичко хлипаше.

Мъжът допря ножа почти до очната му ябълка.

Ян стискаше здраво чаршафа със свити юмруци.

– Ако лъжеш, ще се върна – прошепна непознатият. – Първо ще се захвана с теб, а после и с майка ти.

Ян кимна почти незабележимо. Той не смееше да си движи главата. Окото му можеше да срещне острието на ножа. След това мъжът се изправи и изчезна.

Далайла поведе наляво по улица "Кристиан IV гате", през светофара по улица "Фредерикс гате" и по-нататък към "Радисън САС Скандинавия Хотел".

– Наела ли си си стая в хотела на "САС"? – попита Йоаким.

Тя кимна, усмихна му се и продължи по-бързо нататък.

Атмосферата беше тягостна. Минаха през входа на хотела, където стояха два туристически автобуса, и погледнаха вляво към една задна улица.

– Къде отиваме? – полюбопитства Йоаким.

– Само ме следвай – отвърна тя.

Продължиха още малко, докато тя най-сетне не се насочи към входа на голям бял жилищен блок, извади един ключ от дамската си чанта, която висеше на рамото ѝ, отключи и влезе вътре.

Тесен, стар асансьор без огледало ги отведе до третия етаж. Излязоха в дълъг, сивкав на цвят коридор, където вратите от двете страни бяха гъсто разположени една до друга, точно като в странноприемница.

Тя отключи една от вратите без табелка с име и го пусна вътре.

Миришеше на смесица от подправки и сапун. Малка лампа беше запалена в стаята вътре. Йоаким прескочи купчина с обувки в коридора, който едва ли беше по-голям от един квадратен метър, и влезе в стая с големина на затворническа килия. Вътре вдясно върху една маса стоеше печка с два котлона. Нямаше мивка. Той не виждаше и хладилник. Точно пред него имаше диван за двама с оранжева покривка отгоре.

По стените бяха залепени постери без рамки, портрети в черно-бяло, които човек получава като подарък от Икеа.

Йоаким стоеше объркан, докато гледаше как Далайла сваля от себе си палтото и го закача в мъничкия коридор. Той не каза нищо, не знаеше какво да каже.

– Моля, седни – предложи му тя и влезе в стаята.

Йоаким седна на ръба на дивана.

Далайла скръсти ръце на гърдите си. Това не беше точно радост, че се виждат отново, по-скоро странна смесица от безпокойство и раздразнение.

Внезапно се чу тежък бас в такт от един от съседните апартаменти. Някой беше включил музикална система. Нещо до готварската печка дрънчеше в такт с баса, може би някаква чаша или чинии.