Том Кристенсен - Драконът

– Агент на Дракона?

Тя вдигна рамене.

– Ти можеше да решиш да му създадеш трудности, а единствените, които щяха да страдат от това, са най-бедните от бедните. Но именно това е изключително трудно за разбиране от някой като теб. – Тя го погледна с презрение в очите.

– Това ли ти каза: че ако има проблеми, то те ще засегнат най-вече бедните? Може ли да си толкова наивна, Ингер?

– Това е съвсем просто последствие от причинно-следствена връзка.

– Наистина ли? А операция "Дракон"?

– Операция "Дракон" е политика на високо равнище. Тя доведе до мир за много хора. Но ако това беше разкрито, щеше да има съпротива. Арве вероятно е единственият извън политическата система, който може да докаже случилото се.

– Ами ти?

Тя разтърси глава.

– Ти нямаш никакви доказателства – констатира той.

– Не.

Йоаким стана, не можеше повече да седи спокойно.

– Далайла е дошла в Осло, за да разкрие един от най-презираните военнопрестъпници на Судан, а сега ти твърдиш, че норвежките власти, с пълно съзнание и воля, са го довели тук? Дали са му разрешение да остане, както и жилище, заплата, събрали са го отново със семейството му и всичко останало? Само за да могат задниците на някакви си политици да се окъпят в славата на ангели пазители на световния мир? – Йоаким усети, че лицето му гори. – Те са знаели, че той е убивал, измъчвал и изнасилвал невинни и въпреки това са му позволили да остане тук, напълно свободен?

– Но опитай се да разбереш! Военнопрестъпниците също са хора като теб и мен. Единствената разлика е, че те са били жертви на неописуеми, адски обстоятелства. Но те също имат право на живот, не го ли разбираш?

– Да не би да имаш предвид, че тук става въпрос за това?

– Да – изкрещя тя, – тук става въпрос за това!

– Че военнопрестъпниците не бива да бъдат наказвани за своите престъпления, а да бъдат възнаграждавани?

– Суданското население е достатъчно наказано само по себе си.

Йоаким започна да си облича дрехите, които седяха на гърба на стола. Той я погледна с отвращение.

– Имах гадже – каза той, докато си навличаше дрехите. – Далайла. Тя дойде в родината на хуманистите и ангелите на мира, за да въздаде справедливост. Но тук имаше само корумпирани политици. А Дракона я уби. Дано той да изгори в ада!

Ингер остана на леглото. Тя се взираше в него с негодувание.

– Да, хуманисти! И като хуманисти ние имаме задължението да даваме на хората, които са се провинили, нов шанс. Светът не е толкова просто устроен, че в него да има само добри и лоши хора. Това, което виждаш като зло, е само отражение на жестоко възпитание и обкръжение, изпълнено с насилие, което нито ти, нито аз можем да си представим. Само се погледни. Не си ли и ти престъпник? В теб няма ли нещо добро? Ти не трябва ли също да получиш нов шанс?

Йоаким не отговори. Когато се облече, той отиде до вратата и я отвори. Обърна се. Бузите ѝ бяха облени в сълзи.

– Колкото до мен, аз заминавам за Осло – уведоми я той. – И се надявам, че повече никога няма да срещна хора като теб.

Беше късна есен. В някои сутрини вече се образуваше мъгла. Но тази събота грееше слънце, а температурата се беше покачила чак до дванайсет градуса. Сутринта хората се стекоха по Акер Брюге, за да се насладят на последните топли лъчи, преди есенният мрак и студът да ги обгърнат в Хладната си прегръдка.

Случаят беше отшумял заедно със смъртта на Дракона. Според слуховете той се беше удушил в собствения си апартамент. Министърът на развитието Кристер Холтедал трябваше да си подаде оставката само няколко дни по-късно, поради прекалено близките и лични връзки между него и Дракона. Политолозите допускаха, че Холтедал беше жертвеното агне, което министър-председателят е бил принуден да даде. Въздухът излезе от балона и медиите признаха в един странен момент на самоосъзнаване, че за пореден път са ловували на групи и са принудили едно човешко същество да извърши самоубийство, а след това са се отдръпнали тихомълком и унило назад. Истина беше, че имаше кръг от нетърпеливи дебатиращи в редакцията на "ЕнЕрКо" и "Таблоид", които обсъждаха липсата на контрол върху средствата за подпомагане от страна на Норад и министерството, но този въпрос също отшумя относително бързо. Операция "Дракон" никога не беше спомената където и да е, а и нови събития изместиха медийното внимание. Имаше времена, когато Йоаким вярваше, че операция "Дракон" е съществувала единствено в обърканото съзнание на Ингер Холмсбю. Той не я беше виждал, откакто я беше оставил в Лилехамер, но и нямаше никакво желание повече да се среща с нея.