Том Кристенсен - Драконът

Внезапно той стана и се загледа. Кадри с Арве Магне Ферен неочаквано се бяха появили на екрана. Той затърси пипнешком дистанционното и увеличи звука.

Ингер рязко се събуди. Тя се изправи на лакти и объркано се огледа около себе си.

Гласът на водещата от новините стана по-ясен:

– ... е бил открит мъртъв в своя апартамент рано днес. През последните няколко дни Арве Магне Ферен бе подложен на огромен натиск, след като вестник "Бизнесът днес" публикува разкритие за съмнителни фирмени транзакции със средства за подпомагане чрез неговите организации в Судан.

Камерата приближи и един голям екран до водещата на новините се появи в кадър. На екрана беше показан репортер, който седеше в готовност с микрофон в ръка.

– Нашият репортер е на мястото на събитието – продължи водещата, – нека да разберем какво има да ни разкаже Хенрик Мюре по случая.

Репортерът зае целия екран.

– В жилищния блок, намиращ се точно зад мен, Арве Магне Ферен е бил открит мъртъв рано днес. Следователите от полицията вече са тук, но от това, което успяхме да видим досега, няма следи от убийство...

Ингер се взираше невярващо в екрана, докато репортерът продължаваше. Беше казано нещо за обкръжението на Ферен като занимаващ се с дейност по подпомагане и повториха за натиска на медиите върху него от миналата седмица, както и че ще се върнат към събитието.

След това репортажът свърши.

Когато следващият акцент от деня започна, Йоаким намали звука. Той се обърна и видя, че Ингер беше покрила лицето си с ръце.

Йоаким седна на края на леглото до нея и обгърна рамото ѝ с ръката си.

– Всичко свърши – успокои я Йоаким. – Той сам е направил избора си.

Ингер разтърси глава. Тя отпусна ръцете си и го погледна.

– Никога – каза тя с просълзени очи. – За нищо на света. Не и Арве. Аз го познавам. Той никога не би... Убили са го.

– Кой?

– Хора от разузнаването. – Тя стисна ръката му. – Истина е. Те трябваше да скрият, че в страната има военнопрестъпници.

– От разузнаването ли? – Той не можеше да спре да се усмихва.

Тя разтърси глава.

– О, мили Господи, та той е мъртъв.

Йоаким стана.

– Искаш ли малко вода?

Тя го загледа продължително с червени и подути очи. Ръцете ѝ лежаха свити върху завивката пред нея.

– Те са го убили. Напълно съм убедена. Те са го убили.

Йоаким поклати глава. Тялото му беше едновременно неспокойно и напрегнато. Всичко беше хаос.

– Какво, по дяволите, се случва тук, Ингер? Разкажи ми всичко!

Тя бавно вдигна погледа си.

– Арве разполагаше с класифицирана информация. За норвежките власти би било катастрофа, ако тя станеше обществено достояние. Аз съм сигурна, че той ги е заплашвал да разкрие всичко.

Йоаким потъна в стола си.

– Моля те. Обясни за какво, по дяволите, говориш!

– Аз ти разказах за военнопрестъпниците в Норвегия, за да разбера дали ти също знаеш...

– За какво?

– За операция "Дракон".

Йоаким разтърси глава.

– Каква операция?

– Обявяването на мир в Южен Судан.

Йоаким въздъхна.

– Да?

– И значи ти... все още не схващаш?

– Какво да схващам?

Ингер тежко издиша.

– Мнозина висшестоящи офицери рискуваха да бъдат изправени пред съда за геноцид... Но като част от въвеждането на мира в Южен Судан на тях им беше дадена нова идентичност и те бяха изпратени в Норвегия. Това и допълнителни милиони за подпомагане са били норвежкият принос във въдворяването на мира.

Йоаким поклати невярващо глава.

– Да не би да искаш да кажеш, че норвежките власти са подвели под отговорност офицери за геноцид, водейки ги от Судан към Норвегия, и са им позволили да останат тук безнаказано?

– Да. Взели са ги като бежанци с квоти на ООН. Арве помогна по време на преговорите, той познаваше всички враждуващи страни. Без него те никога нямаше да успеят да въдворят мир. – Тя го погледна с отчаяние. – Боже Господи, той сигурно ги е заплашил, че ще разкрие операция "Дракон".

– Значи усилията на Норвегия във воденето на преговори са изисквали малко индулгенции, които да бъдат пазени в дълбока тайна, това ли се опитваш да кажеш?

– Това е политика, Йоаким. Пет пари не давам дали норвежките политици изпитват нужда от международно признание и от потупване по гърба. Ако това помага на бедните хора и въдворява мир, то това е достатъчно добро за мен.

– Защо ми разказа цялата проклета история за военнопрестъпниците в Норвегия, Ингер? Защо?

– Не ти разказах много повече от общоизвестната информация. Ще се нуждая от твоята дискретност, наистина ли не го проумяваш? Арве искаше аз да ти дам нещо, така че ти да се разкриеш и да ми разкажеш каквото знаеш, както и какво си намислил да правиш.